2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1236
София, 16.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1036/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. В. А. , адвокат от[населено място] , срещу решение №411 от 24.03.2010г по гр.дело № 388/2010г. на П. окръжен съд , с което е оставено в сила решение№327 от 09.02.2009г по гр.д. 247/2008г на П. районен съд по отхвърлен иск на касаторката с правно основание чл. 71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и допълнително изложение се посочва основанието по чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК по комплекса материални и процесуални въпроси , които настоящия случай поставя , предвид липсата на практика по подобни дела. Точното прилагане на закона означава законосъобразното му прилагане от съдилищата и в тази насока се поддържа , че допуснатите и изтъкнати пороци на решението са обосновка за допускане до касационно обжалване .
Ответникът по касационната жалба [община] не е заявил отговор
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касаторката по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК ,първоначално и допълнително депозирано след указания , не съдържа формулиран въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК извън твърдението , че въззивното решение е порочно , материално незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствени правила . Съображения във връзка с конкретно разрешен правен въпрос ,който да е съответно поставен , не могат и да бъде изведени от поддържаните в изложението доводи по прилагането на материалния закон спрямо фактите в конкретния случай , както и от бланкетните оплаквания за нарушение на процесуални правила по чл. 188 и чл. 4 от ГПК (отм ). Твърди се , че въззивния съд нарушава чл. 5 ал. 2 от Закона за адвокатурата , като приема адвокатът за търговец. В решението не е изразен и липсва подобен извод ,съдът не е правил съпоставка на правното положение на адвоката и търговеца , нито обстоятелствата по делото са го изисквали Твърди се да е нарушен чл. 31 от ЗС , който текст в изложението е възпроизведен в съдържание , различно от текста на закона , различно и от вложения в нормата смисъл ,при това отново без връзка с обстоятелствата , които са от значение за основанието на иска. Чл.31 от ЗС урежда отношенията между съсобственици , по повод ползването на съсобствена вещ и няма отношения към защитата на правото на собственост .Изтъква се закононарушение по материалното основание на иска чл. 71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, тъй като неуместно бил цитиран и обсъждан включително чл. 4 от същия закон.Съображението остава непонятно,именно нормата на чл.4 от Закона за защита от дискриминация съдържа общите съставомерни признаци и забраната за пряка или непряка дискриминация ,поради което е обсъждана .Изтъква се липса на мотиви при положение , че както фактическите , така и правните изводи на съда са обстойно мотивирани в решението на П. окръжен съд . Изтъква се противоречие в разрешенията , дадени с определения на Върховен касационен съд при инстанционен контрол в хода на насотящето дело, но тези определения по частни жалби не засягат въпрос , свързан с предмета на обжалваното решение по същество , не засягат постановеното от въззивния съд решение по основанието на иска за защита от дискриминация. Определенията касаят исков предмет ,по който е налице влязло в сила прекратяване на производството по делото .
Вместо да формулира въпрос , касаторката адв. А. развива и аргументира съображения ,че това не е необходимо . Поддържа , че въпросът се свежда до неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон от решаващия съд , задължението на съда по чл. 188 от ГПК (отм) да прецени точно фактите , нарушено е равенството в процеса (чл. 4 от ГПК, отм) и на това основание се иска допускане до касационно обжалване по процесуален въпрос включително . Изтъква се довод ,че по настоящия казус няма формираната съдебна практика, което в други случаи е дало основание на ВКС за допускане до касационно обжалване .
При изложение , което се изчерпва с тази обосновка, касационно обжалване се претендира без посочено основание по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК , по конкретен правен въпрос. Отменителните основанията при касационно обжалване по чл. 281 т. 3 от ГПК не могат да бъдат сочени като тъждествени с критерия за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК.При аргументиране на основанията за допустимост, с оглед произнесен в обжалваното решение правен въпрос, следва да се прави разлика между понятието за приложимо в конкретния спор обективно материално или процесуално право и субективното право на предявилата иска страната, признато или отречено с решението по същество. Първото има отношение към съдържанието на въпроса по изложението , а второто е свързано с относимостта на въпроса към делото и неговата конкретност.
Спорът за субективното право на ищеца, спорът по основателността на конкретния иск , спорът налице ли са процесуални нарушения в производството , придава изискуемата конкретност на обосновката , но само когато в изложението е налице съдържателно поставен въпрос по прилагане на обективното право и неговите източници в правоприлагащата дейност на съда по обжалваното решение . Произнасянето на въззивния съд по субективното право или правоотношение в исковия процес представлява разрешаване на значими за конкретния спор един или множество правни въпроси ,поради това и признака „произнесен” е изведен в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за формулирането на въпрос , диспозитивно предоставено на страната и изисквано от нея с оглед допускане на касационно обжалване. Конкретността изисква въпросът да е включен в предмета на спора като индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението(виж ТР№1/ 2009 на ОСГТК на ВКС).Законът не предписва конкретна форма при формулирането на въпроса в самото изложение, но съдържанието на правния въпрос следва да бъде заявено от касатора , в това се състои изискването същият да бъде поставен .
Изложението не отговаря на това условие в съдържателната си част. Включително за случаи на изтъквана липса на съдебна практика ,обосновката по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК следва да е изведена от връзката между поставената във въпрос правната проблематика и обжалваното разрешение по нея . Ето защо доводът , че „такъв казус не е разглеждан” , не подкрепя извод по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , когато в изложението не е формулиран правен въпрос .
Ето защо Върховният касационен съд, на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №411 от 24.03.2010г по гр.д№ 388/2010г. на П. окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1. 2.