2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 12.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Т.
ч. гр. дело № 559/2010г. и за а се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.3 т.1, вр. чл. 288 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Б. , Л. Г. ,Т. А. ,Р. С. и М. Я. чрез пълномощник адв.И. С. рещу определение №119 от 09.04.2010г по ч.гр.дело № 264/2010г г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 09.11.2009г за връщане на искова молба по насрещен иск в часта , с която занапред , считано от предявяването на иска, се претендира обезщетение на основание чл. 31 ал.2 от ЗС
В изложението по допускане на касационно обжалване се поддържа противоречие между даденото от въззивен съд разрешение и практика на ВКС, счита ли се предявяването на иск по чл. 31 ал.2 от ЗС за писмено поискване , равнозначно ли е то на покана по смисъла на чл. 81 ал.2 от ЗЗД. Приложени са определение № 184 от 10.03.2009г на ВКС, Іг.о ,произнесено по реда на чл. 288 от ГПК за недопускане до касационно обжалване на друго решение ,както и решение №2254 от 22.09.1972г по гр.д. 1602/1972г на Іг.о на ВС, решение №696 от 26.09.2009г І г.о на ВКС ,решение № 504 от 08.07.2005г І г.о на ВКС ,реш. № 1037 от 10.04.1979г ,реш. № 163 от 20.03.2002г на І г.о на ВКС , отразяващо константното в съдебната практика разбиране ,че исковата молба съставлява покана да позващия съсобственик и от получаване на препис от нея обезщетение се дължи. Основанието по чл. 280 ал.1 т. 2 от ГПК се навежда по този въпрос .
Частната жалба е депозирана в срок от легитимирани лица След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване
Поставеният в изложението материалноправен въпрос няма отношение към предпоставките за допустимост на иска ,който касаторите са предявили . По общо правило исковия ред е предвиден за защита на накърнени материални права,които са възникнали и поради това законът изисква ищецът да ги посочи в обстоятелствената част на своята искова молба. Освен процесуалното си значение ,исковата молба за заплащане на обезщетение от ползващия вещта съсобственик има също и правното значение на покана , но от това не следва възможност искът по чл. 31 ал.2 от ЗС да се основе това свое материално значение при предявяването си , т.е като със същия иск се претендира обезщетение за бъдеще време. Недопустимостта на подобен иск произтича от общите принципи на гражданския процес и въпросът дали недопустимата искова претенция ще има значението на покана при последващите отношения ,ако препис от нея е бил връчен ,е въпрос по основанието на възможен последващ иск по чл. 31 ал.2 от ЗС , но не е въпрос , решаващо поставен при обжалването на настоящето определение .Приложената съдебна практика не подкрепя тезата за допустимост на процес по така предявения от касаторите иск, в нито едно свое решение Върховен съд на РБ и ВКС не е формирал практика в смисъл , че искът по чл. 31 ал.2 от ЗС може да бъде предявен за присъждане на обезщетение занапред , считано от датата на предявяването му насетне , доколкото исковата молба има значението на покана до съсобственика .Също така ,никое от приложените съдебни решения №2254 от 22.09.1972г по гр.д. 1602/1972г на Іг.о на ВС, решение №696 от 26.09.2009г І г.о на ВКС ,решение № 504 от 08.07.2005г І г.о на ВКС ,реш. № 1037 от 10.04.1979г ,реш. № 163 от 20.03.2002г на І г.о на ВКС не са положителен пример за подобна практика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване на определение №119 от 09.04.2010г по ч.гр.дело № 264/2010г г. на Софийски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.