4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 12.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1109/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Б. контракт „ООД срещу решение от 19.02.2010г по гр.дело № 10160/2009г. на Софийски градски съд ,с което е потвърдено решение от 08.05.2009г по гр.д. № 15992/2008г на СРС ,71 състав в обжалваната част , с която са уважени искове на малолетната А. В. З. за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди по чл. 200 ал.1 от КТ от смъртта на нейния баща в следствие на трудова злополука Като основание за допускане до касация се поддържа противоречащо на приложената практика на ВКС разрешение на въпроса за намаляване на обезщетенията на основание чл.201 ал.2 от КТ при допусната от пострадалия груба небрежност за случай,когато злополуката се дължи на падане от необезопасено място на строеж и работникът не е използвал по време на работата подходящи с оглед безопасността обувки ,за което включително е бил инструктира. Приложени са реш.№ 1509 от 15.11.1995г ІV г.о на ВС ,реш. № 1202 от 17.07.1995г ІV г.о на ВС ,реш. № 239 от 19.03.1999г ІІІ г.о на ВКС ,реш. №1682 от 19.10.2005г ІІІ г.о на ВКС .Основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК се поддържа и по въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД , според касатора завишено .Приложено е решение №917 от 17.08.1999г ІІІ г.о на ВКС . Изтъква се и основанието на чл. 280ал.1 т.3 от ГПК по въпроса за самонадеяността като вид груба небрежност ,както и във връзка с приспадане на изплатено застрахователно обезщетение ,но в тази насока не е формулиран въпрос
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице , при уредбата по чл.201 ал.2 от КТ няма празнота в закона и по прилагане на института има постоянна практика ,представителни примери от която е приложил и касатора .На следващо място Върховен касационен съд не приема довода , че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса налице ли е именно груба небрежност на пострадалия работник по време на злополуката и свързана ли е тя с настъпилия резултат , е в противоречие с което и да било от представените решения. Тъкмо обратното , в приложеното от касатора решение№ 1509 от 15.11.1995г ІV г.о на ВС изрично е подчертано ,че не само наличието на груба небрежност е от значение , но за намаляване отговорността е необходимо пострадалият да е допринесъл за злополуката „ с това” . Обжалваното решение е основано както съображението ,че в конкретния случай поведението на работника не може да се квалифицира по чл. чл.201 ал.2 от КТ, така и на липсата на установена връзка между факта ,че в конкретните условия пострадалият не е бил с обувки и причината същият да загуби равновесие , довело да падане от необезопасено място на строежа , намиращо се в непосредствена близост до работното му място . В решение № 1202 от 17.07.1995г ІV г.о на ВС са коментирани признаците на самонадеяност , която форма на вина не е изключена от нормата на чл. 201 ал.2 от КТ ,но в тази връзка въззивният съд не е приел обратно на даденото от Върховния съд разрешение. .Не е налице и противоречие с решения № 239 от 19.03.1999г ІІІ г.о на ВКС и реш. №1682 от 19.10.2005г ІІІ г.о на ВКС относно признаците , при които съдът следва да възприема определено поведение като „груба небрежност”. Няма сходство на фактите , преценени по тези дела и обстоятелствата в настоящия случай, при който работното място на пострадалия поначало не е било обезопасено ,а инструктажът за това работниците на строежа да бъдат с „обувки” е бил в обща насока , за пригодно с оглед работата и безопасността облекло.
Не е налице противоречие на обжалваното решение с постоянната и задължителна практика на Върховния съд по въпроса за определянето на обезщетението по справедливост . Присъденият размер е обоснован с младата възраст както на починалия , така и на ищцата , негово малолетно дете. Размерът на обезщетението като конкретна сума не е признак за противоречие с практиката на Върховния касационен съд , щом съобразно конкретните случаи , при изследване на релевантните за това факти , са взети предвид съответните обстоятелства, както е указано в задължителната тълкувателна практика. Щом не се касае нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма , нито за отклонение от критериите по приложението на чл. 52 от ЗЗД , принципно указани от ВС на РБ (виж ППВС №4/1961г. , ППВС №4/1968г), не може да се приеме поддържаната теза за необходимост от допускане до касация по чл. 280 ал.1 т.2 или т.3 от ГПК, без доводите да са подкрепени с аргументи и без конкретния случай да поставя проблематика , свързана с точното прилагане на закона .
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 19.02.2010г по гр.дело № 10160/2009г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .