3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
С., 23.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1567/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. Д. И. от[населено място] чрез представител адв. Б. В. срещу решение № 499от 31.05.2010г по гр.дело № 56/2010г. на С. апелативен съд ,с което потвърдено решение от 11.12.2009г по гр.д.190/2009г на Видински окръжен съд по отхвърлен иск на касаторката с правно основание чл. 64 ал.1 т.3 ,предл. второ от СК (отм) за разваляне на осиновяване
В приложеното към жалбата изложение се сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,като доводите , обосновката им и приложената съдебна практика – решения на ВКС по отделни дела , сочат на основание по чл. 280 ал1 т.2 от ГПК по въпроса кои могат да бъдат обстоятелствата , които дълбоко разстройват отношенията между осиновител и осиновен кога е налице трайно отношение и необратимо разсторйство в тези отношения Изтъква се ,че практиката на ВКС не е „особено константна” и се навеждат доводи по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по изведения въпрос . .
След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въззивният съд е съобразил именно константно установената практика по прилагането на чл. 64 ал.1 т.3 от СК (отм) като решаващо е приел ,че разводът между ищцата – осиновителка и рождения баща на осиновения само по себе си не дава основание за прекратяване на осиновяването , ако не се установи тежко провинение или не се констатира друго обстоятелство , което разстройва отношенията (виж решение № 969 от 22.11.1996 Г. по гр.д. № 638/96., II г.о., решение № 656 от 16.10.1995 Г., гр.д. № 316/95 г., 5-ЧЛ. С-в на ВС на РБ и др.) В случая ,предвид решаващите съображения на съда и данните по делото , твърденията за тежко провинение на осиновения са останали недоказани и разстройството на отношенията не може да се приеме за трайно, нито за необратимо , предвид причините за него и краткия период , за който е налице това влошаване. Ето защо приложеното от защитата решение №202 от 16.03.2005г гр.д. № 1014/2004г на ВКС ,ІІ отд ,произнесено за случай , при който в продължение на повече от 15 години между осиновител и осиновен са липсвали контакти и общуване , не е пример за противоречива практика по общо поставения в изложението въпрос. Във второто приложено решение №974 от 30.01.2004г на ВКС ІІ г.о е изтъкната възможност осиновяването да бъде прекратено , ако разстройството на отношенията се дължи на обективни причини или на действия на трети лица(например поведенията на рождените родители) , дори осиновеният да няма вина. Изводите по това решение , предвид фактите , въз основа на които е произнесено ,нямат общо с обстоятелствата по настоящия иск .
При преценката на онези обстоятелства , които спецификата на иска по чл. чл. 64 ал.1 т.3 от СК (отм) предпоставя , въззивният съд не се отклонил от трайната практика . Решаващите съображения на съда от правна страна не дават основание за допускане до касационно обжалване при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , в тази насока Върховен касационен съд не приема обосновката за „не особено константна практика” по въпроса кога искът по чл. 64 ал.1 т.3 от СК (отм) подлежи на уважаване. Решението е съобразено с константно формираното в практиката на ВКС разбиране в кои случаи и при какви обстоятелства този иск може да бъде успешно проведен. Постановено по спорния предмет и релевантните факти, обжалваното решение не дава основание да се извеждат и налагат съответстващите на закона тълкувания във връзка с конкретния случай , по общо поставения правен въпрос .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 499от 31.05.2010г по гр.дело № 56/2010г. на С. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .