4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
С., 24.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1397/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на адв. П. Т. в качеството и на управител на наследството на Д. Д. И. срещу решение от 26.04.2010г. по гр.дело № 2348/2007г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 28.07.2000г на СРС , 36 състав , по отхвърлен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен по съдебен ред
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , като без изрично да се формулира въпрос, се поддържа решаващото съображение на въззивния съд за отхвърляне на иск по чл. 19 ал.3 от ЗЗД да е в противоречие с три цитирани и приложени решения от практиката на ВС на РБ и ВКС . Изтъква се и основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като по настоящето дело, предвид постановените от инстанциите съдебни решения , съдилищата са тълкували и прилагали едни и същи разпоредби по различен начин . Петчленният състав на ВКС , отменил на основание чл. 233 ал.2 от ГПК (отм) решение от 09.11.2006г на ВКС , ІІ г.о поради неучастие на съпруга на обещателката като задължителен другар в процеса по чл. 19 ал.3 от ЗЗД , е приел ,че въпросът дали обещаният имот е съпружеска имуществена общност следва да се обсъжда само по исков ред , а по отмененото решение на ВКС ІІ г.о е прието , че имотът е лична собственост на обещателката , щом предварителния договор е обявен за окончателен.
В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 от ГПК са приложени три решения по отделни дела ,с довод за противоречиво разрешение между тях и обжалваното въззивно решение , което сочи на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , доколкото не се поддържа противоречие със задължителна практика по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 2009г на ОСГКТК.
В отговор ответниците Ф. А. Т. и В. Д. Т., които са съпрузи , оспорват основанията за допускане до обжалване и изтъкват липсата на поставен въпрос .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението действително не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 от ГПК да се формулира и постави правният въпрос, от значение за изхода на конкретното дело и същият да бъде ясно посочен.
Действително , от решаващо значение за изхода на делото е дали съдът ще приеме, че макар сключен само от единия съпруг ,предварителният договор с предмет обещание за продажба на придобито по време на брака и попадащо под режима на съпружеска имуществена общност жилище в ЖСК, може да бъде обявен за окончателен и без съгласие на другия съпруг, дадено най-късно по делото , ако поради трансформация имуществото е лично т.е имотът е индивидуална собственост на обещателя. Въпреки коментарът ,че съдът е следвало да достигне до този извод , в случая правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК не е поставен в изложението , т.к. нито правните, нито фактическите предпоставки за подобен извод са обосновани с конкретността на данните , решаващо съобразени от въззивния съд.Теза на защитата е ,че въпреки презумпцията на закона за съвместен принос и безспорния режим на СИО при жилищни имоти , придобити по реда на З. включително и въпреки общото становище на ответниците – съпрузи за общност в правата им ,съдът е следвало да приеме жилището за индивидуална собственост на В. Т. , без да има твърдение и без да е установено на какво основание същата е приета за член-кооператор,в какво се е изразявала вноската й и пр. Тази правна теза се аргументира ,като се вменява на съда да приеме индициите за доказателства , включително от нот. акт №39от 1957г. за учредяване право на строеж да направи извод за приравняване положението на продавачката В. Д. Т. с това на членовете кооператори по право в ЖСК и така да изключи приноса на нейния съпруг .
Решаващият в случая извод, че обещания с предварителен договор имот – апартамент в ЖСК , е бил и още е под режим на съпружеска имуществена общност , е основан на безспорни обстоятелства относно придобивен момент , основание и гражданско състояние , както и предвид липсата на факти , така и на твърдения за факти , които изключват приноса. Поради това и обстоятелства в тази насока не са обсъждани ,което не е в противоречие с приетото в приложените решения № 737 от 21.12.2002г І г.о на ВКС ,,реш.№ 108 от 08.04.1999г , ІІ г.о и реш. № 241 от 04.04.1989г, ІІ г.о ,постановени не само при друга фактическа обстановка , но и по спорове между бивши съпрузи по чл. 21 от СК (отм) ,след прекратяване на СИО.
Обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС по прилагането на чл. 19 от СК (отм) и чл. 19 ал.3 от ЗЗД и в конкретна степен с указанията по отменителното решение на ВКС , ГК петчленен състав , при връщане на делото за ново разглеждане.
Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Неоснователен е доводът на защитата, ,че като е разгледал делото без участие на необходим другар, съставът на съда по отмененото решение е изхождал от друго тълкуване по въпроса за необходимото другарство , а още по-малко пропускът да се конституира необходима страна в процеса може да означава , че по същество се приема за оборена презумпцията на закона относно придобитото през време на брака.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 26.04.2010г. по гр.дело № 2348/2007г. на С. градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .