3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1135
София, 24.10.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №398/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. С. Д. ,Н. И. Б. и Ю. И. , чрез пълномощник адв. Р. Б. срещу решение №577 от 18.06.2011г по гр.дело № 1183/2009г. на Софийски апелативен съд в частта ,с което е оставено в сила решение №105 от 01.12.2008г по гр.д. 2643/2007г на Софийски граски съд , по уважен иск на основание чл. 93 ал.2 от ЗЗД за заплащане на двойния размер на капаро по сключен между страните предварителен договор В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди произнасяне на съда по материалноправни и процесуалноправни въпроси в отклонение от практиката на ВКС. Въпроси не са формулирани , цитирана е тезата в жалбата ,че при конкретния предварителен договор са били уговорени невъзможни за едновременно изпълнение задължения и поради това уговорката при отказ на купувача продавачите да върнат капарото в двоен размер, ако същите не изпълнят изрично поето задължение в срок от 40 дни да се снабдят с декларации на останалите съсобственици(които не са страни по договора ) за отказ от изкупуване на дяловете, предмет на предварителния договор , по чл. 33 от ЗС ,е нищожна поради невъзможен предмет .Довод за основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се извежда от съображението ,че точното прилагане на закона е от значение за развитието на правото . Цитирана е нормата на чл. 20 от ЗЗД, с което изложението се изчерпва . Приложени са пет съдебни решения от практиката на ВКС ,според защитата касаещи нищожността на клаузи в предварителен договор и тълкуването на същия .
Ответникът по касационната жалба Ф. Доема О. изтъква, че не е формулиран конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. В приложените решения не е изтъкнато и потърсено противоречие с решаването на казуса в конкретния случай
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касаторите по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК действително не съдържа конкретно формулиран въпрос , свързан с прилагането на материалния или процесуалния закон от решаващия съд при установените по делото факти .
При изложение , което не съдържа изобщо формулировка на правен въпрос и се изчерпва с прилагане на съдебни актове без аргументация и общ довод за противоречие относно прилагането на принципните правила при тълкуване на договорите съгласно чл. 20 от ЗЗД , касационно обжалване се претендира без посочено основание по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК.
Конкретен е този материалноправен въпрос, който засяга прилагане на материалноправен източник, спрямо обстоятелствата по конкретното дело, в решаваща за изхода му насока , а не въпросът за тълкуването на договорите въобще . Обвързвана с изискването за конкретност, допустимостта на касационно обжалване се обуславя от това въпросът да е включен в предмета на спора като индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, да е обусловил правната воля на съда, обективирана в произнесеното по исканията и възраженията съдебно решение. Тезата на касаторите , че поетото от тях задължение по чл. 4.1 от предварителния договор в 40 дни срок да се снабдят с декларации на съсобствениците ,които не са страни по договора , за отказа на последните от изкупуване на дяловете, предмет на предварителния договор , била нищожна поради това , че в друга клауза обещателите се задължават да осигурят и съгласие тези съсобственици да прехвърлят дяловете си на същия купувач, няма връзка с приложените решения от практиката на ВКС, в които подобен въпрос не е коментиран . Макар доводът за нищожност на уговорката, чието безспорно неизпълнение е дало основание за отказ от страна на купувача и основание за уважаване на иска , да е бил развит едва в писмена защита пред втора инстанция, въззивният съд е дал мотивиран отговор и на тази теза. Прието е , че поети други обещания и за действия на трети лица , които не са свързани с предмета на сключения предварителн договор за прехвърляне на притежаваните от касаторите 3/24 ид. части , не могат да отменят последиците от неизпълнението на конкретно поетото задължение по чл. 4.1 от договора , дало основание на иска по чл. 93 ал.2 от ЗЗД за заплащане на двойния размер на капарото. В случая задължението ,поето от продавачите да осигурят прехвърляне в полза на същия купувач на идеалните части , които не са тяхна собственост, не е скрепено с възможност за едностранно прекратяване по чл. 93 от ЗЗД Двойният размер на капарото е присъден поради неизпълнение на друго , конкретно задължение, дало основание за отказ от страна на купувача и свързано с продаваемите от обещателите дялове В конкретния случай въззивният съд не е игнорирал правилата на чл. 20 от ЗЗД , съобразил е предмета на договора , съобразявайки ясния и явен смисъл на отделните санкционни уговорки и връзката помежду им . Прилагане на съдебна практика без конкретна обосновка и по дела , при които е бил доказан друг фактически състав и поради това е направен съответен извод за смисъла и значението на отделни уговорки , не подкрепя наведеното основание на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК . Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска .В изложението липсва обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК в указаната по ТР № 1 от 19.02.2010г на ОСГКГК насока , по конкретен въпрос за действителността на отделни клаузи в предварителен договор , така и по конкретен въпрос във връзка с тълкуването на договорите съгласно чл. 20 от ЗЗД.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №577 от 18.06.2011г по гр.дело № 1183/2009г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .