4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 10.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
двадесет и четвърти февруари , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Т.
ч. гр. дело № 44/2011(СЕКРЕТЕН АРХИВ) г. и за а се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.23 ал.2 от ЗОПДИППД във вр. с чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. П. от[населено място] , ЕТ „М. П. -62, представлявано от М. К. П. и „Е.-П.-1999 „ ЕООД[населено място], чрез приподписал касационната частна жалба адв . И. С. ,срещу определение №166 от 18.11.2010г по дело №СП 168/2010г на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено определението от 11.10.2010г по гр.д. № 404 /2010г на Благоевградски окръжен съд за допускане и налагане на обезпечителни мярки по реда на чл. 22 и сл. от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност(ЗОПДИППД). По мотивирано искане на Комисията и обезпечаване на бъдещ иск по чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти ,запор върху МПС и движими вещи и дружествени дялове, собственост на тримата жалбоподатели .
В изложение към частната жалба се изтъкват основанията по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК .По въпроса за причинната връзка между характера на престъпната дейност и придобиването на имуществото съгласно чл. 3ал.1 и чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД ,която причинна връзка следва да е пряка или косвена , причинно следствена и подлежаща на преценка с оглед вероятната основателност на иска,се поддържа противоречие на обжалваното определение с практиката на Върховен касационен съд , като са цитирани определение №541 от 25.09.2009г ІVг.о на, определение №576 от 30.10.2009г на ІІІг.о, определение №489 от 31.08.2009г ІVг.о , определение№21 от 22.01.2009г на ІІ г.о на ВКС .Същият въпрос е и противоречиво решаван, като са цитирани и приложени определения от практиката на въззивните съдилища .Основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК се изтъква и по въпроса коя стойност на процесното имущество е релевантна , действително платената по придобивни документи или определената по оценка на Комисията пазарна стойност.По този въпрос са налице противоречиви разрешения и Върховен касационен съд е приемал , че по него е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , тъй като няма достатъчно практика .Отделно е формулиран въпроса за основателното предположение по чл. 3 ал.1 от ЗОПДИППД при преценката за вероятна основателност на иска по общото изискване на чл. 391 ал.1 от ГПК , изтъква се довод по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК предвид приетото в опр.№ 48 от 19.04.2010г на САС .
В огговор , Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) оспорва основанията за допускане до касационно обжалване , позовава се на актове от практиката на ВКС и поддържа , че обжалваното определение ев съответствие с нея.
Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от легитимирани лица . По същество същата не следва да бъде допускана до разглеждане , като съображенията на Върховен касационен съд , ІІІ г.о ,са следните :
По въпроса дали при допускане на обезпечителни мерки по чл. 22 ал.2 от ЗОПДИППД,респ. при контрола по чл.23 ал.2 от същия закон ,съдът следва да търси причинната връзка между характера на престъпната дейност и придобиването на имуществото съгласно чл. 3ал.1 и чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД ( с оглед общото условие искът да бъде преценен като вероятно основателен) както и свързаният въпрос от изложението за основателното предположение по чл. 3 ал.1 от ЗОПДИППД при преценката относно мерките, възприето от въззивния съд е в съответствие с постоянната и вече формирана практика на Върховен касационен съд по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК,постановена при контрола върху обезпеченията по този специален закон . Като е приел ,че наведените в частната жалба доводи за липса на писмени доказателства за обвързаност на имуществото с конкретна престъпна дейност и немотивирано установяване на проверявания период от Комисията ,макар в рамките на законовия срок по чл. 11 ЗОПДИППД , са част от исковия процес и не са пречка за допускане на обезпечението, Софийски апелативен съд е изтъкнал аргументация , възприета в определения №533 от 13.12.2006г на ІVб отд ,определение №133 от 18.04.2007г чд.№621/2007г ІІІ г.о , опр.№259 от 02.08.2007г на ІІ г.о на ВКС ,както и вече постановени на основание чл. 274 ал.3 от ГПК определения № 122 от 13.02.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 84/2009 г., I. г. о., ГК , опр. № 225 от 25.04.2009г на ІV г.о на ВКС.
Съгласно установената практика, с която обжалваният съдебен акт е съобразен , проверката за вероятната основателност на бъдещия иск се извършва въз основа на писмените доказателства към молбата за допускане на обезпечителните мерки. В производството по чл. 390 ГПК вр. с чл. 23 ЗОПДИППД, съдът извършва преценка за вероятната основателност на бъдещия иск въз основа на доказателствата, събрани по реда на чл. 18 ЗОПДИППД, т. е. след преценка за редовност на документите от външна страна . Не възраженията на ответника,които ще подлежат на доказване, а писмените доказателства , посочени в мотивираното искане на Комисията ,са решаващи за преценката.
Цитираното от защитата на касаторите определение №576 от 30.10.2009г ІІІг.о не обективира противоречиво разрешение по поставените правни въпроси , доколкото по цитираното дело въззивният съд е приел вероятна неоснователност на иска срещу трети лица- приобретатели,евентуални ответници при хипотезата на чл. 7 т.2 от ЗОПДИППД , но при установен източник на дохода за придобиване на конкретно имущество от проверявания,изключващ връзка с престъпна дейност. Настоящият случай не дава основание за изтъкване на същите съображения по повод допускане на обезпечителни мерки . С определение №541 от 25.09.2009г на ІV г.о , състав на ВКС оставя в сила отхвърлено искане за обезпечение по ЗОПДИППД , но поради изтъкнатите в конкретния случай факти – веднъж е могло да се направи извод ,че конкретно имущество е придобито без връзка с престъпната дейност предвид нейния конкретен във времето характер , а на следващо място изключването на конкретния имот би довело до недопустимост на иска ,тъй като останалото имущество не е било на значителна стойност (§1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД). Настоящият случай, при който срещу първия жалбоподател е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по 244 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 243 ал.2т.2 вр. чл. 20 ал.4 вр. ал.1 от НК , а придобитото за проверявания период се равнява на 10 210,49 минимални работни заплати , при обща пазарна стойност над три милиона лева , изключва относимостта на подобни решаващи съображения .
Предвид данните по конкретното дело , предмет на обезпечението е имущество , чиято стойност ще е значителна както по оценка , съобразена с посочената в придобивния акт ,така и по пазарна стойност, след съпоставка с минималната работна заплата за страната. Поради това въпросът коя стойност на имуществото е от значение в процеса по ЗОПДИППД – придобивната по документи или пазарната,няма отношение към допустимостта на иска , нито към преценката на неговата вероятна основателност на този етап и не е решаващ за изхода на процеса въпрос по смисъла на Тълкувателно решение № 1 /2009г от 19.02.2010г на ОСГТК на ВКС Която и от двете стойности да се възприеме, критерият „значителна стойност” е обективиран .
Неотносимо са цитирани и определение №489 от 31.08.2009г на ІV г.о и опр. № 21 от 22.01.2009г на ІІ г.о на ВКС . Предвид съдържанието им, неоснователно се поддържа хипотеза по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Същите са произнесени по въпроси ,свързани с редовността на иска по чл. 28 от ЗОПДИППД и прекратяване на производството в съдебна фаза поради неотстраняване на недостатъци на искането за отнемане . В настоящия процес предмет на преценка е искането за допускане на обезпечение – отделно и самостоятелно искане, преценявано от съда при други законови предпоставки , а искът по чл. 28 от ЗОПДИППД е бъдещ.
Пространните оплаквания и анализи на законови текстове и правни принципи Върховен касационен съд не приема за обосновка на конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.Обжалваното определение е съобразено с трайната практика и докато не приключи спора с държавата по установяване на имущество , придобито от престъпна дейност , проверяваните лица няма да се разпореждат с посочените имоти , вещи и дялове. Г. за това са наложените възбрани и запори .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване определение №166 от 18.11.2010г по дело №СП 168/2010г на Софийски апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.