3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 12.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1161/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. В. Ч. ,М. М. А. и А. М. А. чрез адв. С. Б. от[населено място] срещу решение №200 от 09.03.2010г по гр.дело № 1251/2008г. на Софийски апелативен съд , с което в една част е оставено в сила ,а в друга част е отменено решение от 06.11.2006г на Софийски районен съд и наред с присъдения от първоинстанционния съд двоен размер на задатъка по чл. 93 ал.2 от ЗЗД по субективно съединените искове , е присъдена и неустойка по чл. 92 от ЗЗД според припадащите се части на ответниците от задължението , съобразно размер , уговорен в предварителен договор за неизпълнение на конкретно поето задължение от продавачите. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва наличието противоположна практика ( решение №5 от 25.01.1995г на V г.о на ВС, определение №115 от 25.02.2009г ІІ т.о на ВКС) по въпроса за правната същност и предназначение на неустойката като обезпечаваща изпълнението и нейната дължимост ,единствено от неизправната страна по договора и единствено в случаи на неизпълнение. Връщане на задатъка в двоен размер също може да се търси само от неизправната страна и като приема обратното, въззивният съд поставя въпрос за „точното прилагане на закона” , основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ЗЗД . Приложени са и други съдебни актове , които не са коментирани в изложението или са изтъкнати като пример за прилагане разпоредбата на чл. 188 от ГПК (отм) по отношение преценката за нарушени ли са съдопроизводствени правила ,поддържа се въззивният съд да е нарушил тези правила. Като въпрос по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е поставен този за допустимото комулиране на санкцията по чл. 93 от ЗЗД с тази по чл. 92 от ЗЗД за едно и също нарушение , при това когато не се касае за неизпълнение на задължения по предмета на договора , а за допълнителни гаранции, във връзка с които купувачът се отказва ,а насрешната страна е готова и настоява за изпълнение в частта относно своите задължения .
Отговор от ответниците по касационната жалба не е постъпил .
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , като приема единствено доводите във връзка с поставения материалноправен въпрос за допустимото комулиране на задължение за връщане на задатък в двоен размер(чл. 93 ал.2 ЗЗД) и неустойка(чл. 92 от ЗЗД ) в частния случай , при който двете обезпечения са уговорени за неизпълнение на едно и също действие, свързано с конкретно поето задължение да се гарантира ,установи или докаже едно правно положение ,имащо значение за правата на насрещната страна след изпълнение на задълженията по основния договор. Основание по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК в случая не е налице ,доколкото решенията по приложените дела и формираната практика на ВКС (приложените и цитирани определения на ВКС по реда на чл.288 от ГПК не са довод в подкрепа на същото основание), не са формирали и наложили правно разрешение, ограничаващо приложното поле на неустойката с оглед вида на поетото договорно задължение ,чието неизпълнение се предпоставя , поради това допустимостта или недопустимостта за комулиране на тази претенция с института по чл. 93 ал.2 от ЗЗД за връщане на задатъка в двоен размер , следва да се съобразява ,като по тълкувателен път от закона се изведе и сравни съдържанието на „неизпълнението”, което чл. 92 и чл. 93 от ЗЗД по отделно обезпечават .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване на решение №200 от 09.03.2010г по гр.дело № 1251/2008г. на Софийски апелативен съд
В седмичен срок от съобщението касаторите да внесат както следва : Т. В. Ч. сумата 438лева държавна такса по сметка на ВКС: ,М. М. А. и А. М. А. да внесат всеки от тях по 221 лева държавна такса по сметка на ВКС,в противен случай производството ще бъде прекратено.
След срока или внасяне на таксата делото да се докладва ,за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .