5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
С., 17.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЕМИЛ ТОМОВ
ч. гр. дело №18/2011 г., взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр. чл. 288 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Б. Ц. Б. от[населено място] ,чрез адв. Л. В. срещу въззивно определение от закрито заседание на 19.08.2010г по ч. гр.дело № 4094/2010г на С. градски съд , с което е потвърдено разпореждане от 04.11-2009г на С. районен съд за връщане на искова молба ,по която е образувано гр.д. № 14137/2009г.на СРС поради недопустимост на иска .
Ж. поддържа в изложението си основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , евентуално чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроси за допустимостта на установителния иск по чл. 124 ал.4 от ГПК (чл.97 ал.3 от ГПК(отм), предявен за установяване неистинността на адвокатско пълномощно с договор за правна помощ и обратни разписки , удостоверяващи връчване на съдебни книжа по приключило с влязло в сила решение гражданско дело .Първият въпрос е допустим ли е установителният иск по чл. 124 ал.4 от ГПК в тази хипотеза,при този вид документи , предвид значението, което решението евентуално би имало за отмяна по чл. 303 ал.1 т.2 от ГПК По него се поддържа наличие на противоречива практика. Вторият въпрос е има ли правен интерес от оспорване автентичността на процесните документи ,послужили ли са те за формиране на правните изводи на съда относно спорното право по влязлото в сила решение и с цел обосновка на положителен отговор се поставя въпрос: същият ли би бил изхода на делото , ако съдът не бе приел за редовни докумените . Поддържа се по този въпрос да липсва съдебна практика, освен решение №159 от 05.03.2009г на ІІІг.о на ВКС или решение №1006 от 30.07.2001г на ІV г.о на ВКС , които са приложени заедно с определения №289 от 11.11.2008г и опр. № 39 от 27.05.2009г на І отд ТК на ВКС ,опр.№53 от 21.06.1984г на І г.а на ВС на РБ ,но без обосновка на основанието по чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК с оглед конкретното им съдържание – кой акт и в подкрепа на кой довод се прилага .
Ответницата Р. Б. С. оспорва основанията за допустимост на настоящето производство в писмен отговор ,претендира разноски .
Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице и е процесуално допустима , но не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не е налице нито един от критериите по чл. 280 ал.1 т. 1- 3 от ГПК , предвид следното :
По решаващия процесуален въпрос за правния интерес от иска и характера на процесуалните предпоставки в случая , както решаващо са преценени от въззивния съд, нито едно от приложените решения или определения , примери от практиката , не подкрепя теза ,че критерият на чл. 303 ал.1 т.2 предложение първо от ГПК има предвид включително неавтентичност на документи с процесуално значение за приключилия гражданскоправен съдебен спор , съставени от страната (напр.адвокатско пълномощно ) или документи удостоверяващи изпълнение на процесуални действия като връчване на съдебни книжа ,съставени от длъжностни и подписани от страната. В решение №1006 от 30.07.2001г ІV г.о допустимостта на иска по чл. 97 ал.3 от ГПК(отм) е приета с оглед матералноправното значение за документа , т.е в качеството му на доказателство относно факти , относими към материалното основание на иска, също и в решение №159 от 05.03.2009г документът е имал значение „за периода и размера на дължимото обезщетение” ,а не за редовността на процесуалните действия или процесуалното представителство .
Съображенията за противоречие с формирана практика на ВКС, ако тя не е задължителна , мотивират основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК,но в трайната съдебна практика е наложено обратно на поддържаното от касатора разбиране. Неистинността при първата от хипотезите на чл. 303 ал.1 т.2 от ГПК се отнася до докуметни , на които е основано решението по същество,т.е писмени доказателства, а не документи , съставени за да удостоверят редовността на процесуални действия. Дори когато се касае за неавтентичност при съставяне на документ с процесуално значение , основанието за отмяна се обема или от останалите хипотези на чл. 303 ал.1 т.2 от ГПК, или от регламентираното в чл. 303 ал.1 т.5 от ГПК основание .
В последователната си практика, формирана във връзка с института по чл. 124 ал.4 от ГПК (чл.97 ал.3 от ГПК(отм) и допустимостта на иск , предявен за установяване неавтентичност на документ ,ВС на РБ и ВКС са съобразявали целта , за която заявените с иска обстоятелства ще бъдат използвани. Няма спор ,че гореизложените обстоятелства във връзка със значението на документа за приключилия процес , допустимо , дори необходимо подлежат на преценка с оглед правния интерес от иска по чл. 124 ал.4 от ГПК именно от този съд , който е сезиран с разглеждането му . В случая, като основания за връщане на исковата молба при липса на правен интерес от иск за установяване неавтентичност на процесните документи решаващо е изтъкнато ,че успешното провеждане на иска не ще има отношение към основанието за отмяна по чл. 303 ал.1 т.2 , предложение първо , ГПК (неистинност на документ , върху който е основано решението ),а предходна молба на ищеца за отмяна на същото решение по чл. 303 ал.1 т.5 от ГПК е била оставена без разглеждане от ВКС като просрочена и щом предвиденият в закона преклузивен срок за отмяна е изтекъл , то липсва и правен интерес да се установява неистинността на документи ,свързани с процесуалните действия на съда или страните в хода на производството.
Първият поставен в изложението въпрос е формулиран общо : допустим ли е иска , ако релевантният документ е приложен по приключилото дело ,ако е известие- обратна разписка или ако същият е пълномощно с договор за правна помощ. Въпросът е преформулирана защитна теза , предпоставен е от възражения на защитата, които не са съобразени с всички относими факти по случая, няма и връзка с решаващите мотиви на въззивния съд . Приложените три определения от практиката на ВКС не обективират въпрос , по който е налице противоречие с обжалваното определение по преценката на правния интерес и предпоставките за това, липсва и ясна обосновка в подкрепа на този довод .
С. градски съд не е дал противно на практиката разрешение , нито е дал основание да се коментира атакуваното определение по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставените в изложението въпроси.Съобразено е точното съдържание на приложимите норми и е дадено съответното тълкуване на чл. 124 ал.4 от ГПК вр. чл. 303 ал.1 т.2 от ГПК , когато е съобразена разликата между предпоставка и последица.
Ж. дължи разноски ,установени в размер на 200 лева .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение от 19.08.2010г по ч. гр.дело № 4094/2010г на С. градски съд .
Осъжда Б. Ц. Б. от[населено място] да заплати на Р. Б. С. сумата 200 лева разноски в това производство .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.