3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
С., 09.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1350/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на З. С. М. от[населено място] срещу решение №146 от 22.12.2009г по гр.дело №347/2009г. на Р. окръжен съд , с което е обезсилено решение №246 от 18.10.2009г на Р. районен съд в частта по произнесения иск, отхвърлен като неоснователен без да е била редовна исковата молба ,потвърдено е присъждането на разноски в тежест на ищеца по същото решение
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване , изготвено от определения за осъществяване на правна помощ адв. Ж. Ч. от АК Р. се посочва , че няма съдебна практика по въпроса за приложението и тълкуването на чл.6 ал.2 от ГПК ,когато въз основа на искова молба , съдържаща факти , съдът прави извод ,че правна квалификация е невъзможна .Като процесуален въпрос се поставя преценката на съда относно нередовност на искова молба –следва ли констатацията да е основана на чл. 127 ал.1 и чл. 128 от ГПК ,или съдът може да иска от ищеца да уточни правната квалификация .Въпросът се поставя във връзка с основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Тезата в изложението за липса на съдебна практика по прилагането на основен принцип в гражданския процес, какъвто е диспозитивното начало , Върховен касационен съд не споделя , а формулираният в тази връзка въпрос е лишен от конкретност с оглед обстоятелствата , обусловили решаващите изводи на съда и изхода на делото в конкретния случай. При обжалване на отхвърлителен диспозитив по иск за сумата 19 568,25 лев „вреда” въззивният съд е констатирал ,при това надлежно , нередовност на исковата молба и в определение №1151 от 13.11.2009г по в. гр.д. № 347/2009г на Р. конкретно и мотивирано е посочено на ищеца в какво се състои тя. Противоречието между обстоятелствата , изложени от ищеца ,както и противоречието между обстоятелствена част и искане , е основание за оставянето на исковата молба без движение, включително от въззивния съд , на основание чл. 273 вр. чл. 269 от ГПК. Приложим е по реда на чл. 129 ал.4 вр. чл. 127 ал.1 т.4 от ГПК . Ж. е оспорил констатациите за нередовност, компетентността на въззивния съд да процедира по този ред и не е отстранил недостатъците на исковата си молба, поради което и при конкретните обстоятелства съдът е съобразил служебното си задължение да следи за редовността по чл. 127 ал.1 от ГПК и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение.
Доводът,че въззивният съд бил изискал от ищеца правна квалификация , а не изложение на обстоятелства ,е формулиран като въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК. Този довод не намира опора в съдържанието на определение №1151 от 13.11.2009г по в. гр.д. № 347/2009г на Р. за оставяне на исковата молба без движение и поради това въпросът няма отношение към решаващите съображения на съда и изхода на делото. Даденото от Р. окръжен градски процесуално разрешение не обективира основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , а и други конкретни съображения по прилагането на посоченото основание не са развити в изложението .
По изложените съображения касационно обжалване не е допустимо и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №146 от 22.12.2009г по гр.дело №347/2009г. на Р. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .