2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
С., 16.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
тринадесети юни , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело № 307/2011(СЕКРЕТЕН АРХИВ) г. и за а се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.23 ал.2 от ЗОПДИППД във вр. с чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. В. Г. чрез адв . Й. Й. ,срещу определение №44 от 29.03.2011г по дело №СП 45/2011г на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено определението от 08.10.2010г по гр.д. № С-33 /2010г на Софийски градски съд за допускане и налагане на обезпечителни мярки по реда на чл. 22 и сл. от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност(ЗОПДИППД). По мотивирано искане на Комисията и обезпечаване на бъдещ иск по чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти , запори върху ликвидационни дялове и банкови сметки , собственост на жалбоподателя .
В изложение към частната жалба се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . Формулиран е въпрос към кой момент следва да се установява законен източник на средствата при придобиване на имущество с банков кредит ,отпуснат на проверяваното лице
В огговор , Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (К.) счита частната жалба срещу потвърдено допускане на обезпечение за недопустима
Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от легитимирано лице. Изрично в ЗОПДИППД е предвиден касационен ред за обжалване на постановеното въззивно определение ,частната жалба е допустима . По същество същата не следва да бъде допускана до разглеждане , като съображенията на Върховен касационен съд , ІІІ г.о ,са следните :
Въпросът , формулиран в изложението,няма отношение към обезпечителното , а към исковото производство, регламентирано в специалния закон . В исковото производство ответникът ще изтъква фактическите си доводи и ще развива правните си възражения , свързани със законен източник на доходи, така че моментът , „към който следва да се установява законен източник на средствата при придобиване на имущество с банков кредит ,отпуснат на проверяваното лице” , е този на исковия , а не обезпечителния процес по чл. 22 ал.2 от ЗОПДИППД , респ. контрола по чл.23 ал.2 от същия закон. Възприето от Софийски апелативен съд се явява в съответствие с гореизложеното и постоянната , вече формирана практика на Върховен касационен съд по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК , постановена при контрола върху обезпеченията по ЗОПДИППД. (определения № 122 от 13.02.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 84/2009 г., III г. о., ГК , опр. № 225 от 25.04.2009г на ІV г.о на ВКС.определение №631/2009 по ч.д.№635/2009 ІІІг и др.) Съгласно установената практика, с която обжалваният съдебен акт е съобразен , не възраженията на ответника , които ще подлежат на доказване , нито правните му доводи по материалните основания за отнемане на имущество , а писмените доказателства , посочени в мотивираното искане на Комисията са решаващи за преценката допустими ли са обезпечителни мерки
Обжалваното определение е съобразено с трайната практика и докато не приключи спора с държавата по установяване на имущество , придобито от престъпна дейност , проверяваното лице няма да се разпореждат с посочените имоти , вещи и дялове. Гаранция за това са наложените възбрани и запори .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване определение №44 от 29.03.2011г по дело №СП 45/2011г на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.