3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
С., 09.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1375/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Д. от [населено място] чрез адв. К. К. срещу решение от 12.05.2010г по гр.дело № 9567/2009г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 25.08.2009г по гр.д.4119/2008г на С. районен съд,с което е отхвърлен иск за унищожаемост на договор за покупко- продажба на недвижим имот съгласно чл. 33 от ЗЗД . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по процесуален въпрос, във връзка с доказването на крайната нужда като отрицателен факт и обсъждането на крайната нужда и явно неизгодните условия като кумулативни предпоставки за успешно провеждане на иска. Цитира се решение №497 от 01.06.2009г гр.д№1213/2008 ІІІ г.о. Противоречие по материалноправен въпрос се изтъква с оглед приетото в решение №283 от 09.05.2006г гр.д№200/2005 г ІІ г.о коя нужда е крайна ,а именно нуждата от средства за удовлетворяване на ежедневни нужди от храна , медикаменти и режиини разноски.Изтъкнатата съдебна практика е извън задължителната и по същество се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , основанието на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК е налице при обстоятелства , различни от поддържаните в изложението (виж ТР № 1/2009 от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС )
В отговор ответникът И. В. оспорва основанията за допускане до касационно обжалване.К. нужда не е доказана ,не е била и налице .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По изведените процесуалноправни въпроси основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не се установява . Върховен касационен съд не приема довода ,че твърдението за крайна нужда по смисъла на чл 33 ал.1 от ЗЗД сочи на иск , основан на отрицателни факти ,т.е че ищецът няма задача да доказва ,че е безработен ,болнав , не получава пенсия ,няма доходи. Постоянната практика на ВКС, включително цитираните и приложени решения №497 от 01.06.2009г гр.д№1213/2008 ІІІ г.о. №283 от 09.05.2006г гр.д№200/2005 г ІІ г.о коментират състоянието на крайна нужда като фактически извод ,а не като отрицателен факт. Ищецът следва да установи положително онези факти , които обуславят подобен извод за всеки конкретен случай, това са и решаващите съображения на въззивния съд по обжалваното решение.
Материалните предпоставки на чл. 33 ал.1 от ЗЗД следва да са налице кумулативно и в този смисъл е постоянната практика. В обжалваното решение С. градски съд не е възприел обратното .Именно поради този характер на предпоставките за унищожаемост , въззивният съд е приел липсата на две от тях , а именно състоянието на крайна нужда и наличието на връзка между това състояние и сключване на договора , като достатъчно основание за отхвърляне на иска и не е обсъждал явно неизгодни ли са били условията на сделката .Ето защо не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и по този изведен въпрос.
В решение №283 от 09.05.2006г гр.д№200/2005 г ІІ г.о е изтъкнато ,че ако към момента на сключване на договора страната има нуждата от средства за ежедневни нужди, за да си набави неща от първа необходимост – храна, медикаменти , отопление , следвало е да се направи извод за състояние на крайна нужда. В случая по настоящето дело твърдението не е било за нужда от подобно естество , а за нужда, породена от наличието на събираемо по принудителен ред вземане в размер на 2015 лева. При липса на доказателства за предприети принудителни действия срещу имуществото на ищеца и състояние на неотложност този дълг да бъде погасен веднага ,състоянието не е определено като относимо към основанието по чл. 33 ал.1 от ЗЗД .В тази връзка обжалваното разрешение на С. градски съд не поставя въпрос на материалното право,който е противоречиво решаван, неоснователно се сочи като в обосновка решение от съдебната практика на ВКС , постановено при други факти.
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 12.05.2010г по гр.дело № 9567/2009г. на С. градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .