4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 12.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
ч гр. дело №581/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК вр. чл. 274 ал.3 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на адв. П. Т. като пълномощник на Т. Я. Ш. срещу определение от 21.04.2010г по ч. гр.дело № 12406/2010г. на Софийски градски съд , с което е оставена без уважение частна жалба против определение от 27.11.2009г за прекратяване на производството по гр.д 40103/2009 г на Софийски районен съд ,35 състав на основание чл. 129 ал.3 във вр. чл.128 т.2 ,предл. първо от ГПК В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа противоречие на даденото процесуално разрешение с практиката на Върховен касационен съд в приложените определения №33 от 16.03.1964г на ІІ г.о на ВС на РБ, опр. от 10.06.2004 по ч.д.№12/2004г ТК на ВКС ,в който смисъл е приложеното опр. от 04.11.2002г по ч гр.д. № 1236/2002г на СГС , обстоятелства по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .Подъдржа се , че когато съдът не е издал поискано удостворение за снабдяване с относим към редовността на исковата молба документ , като удостоверение за данъчна оценка , идентифицираща имот скица и пр. , неправилно е бездействието да се възлага в тежест на страната,дори да не е поикано изрично удължаване на срока .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Безспорно дадените от районния съдия указания по редовността на исковата молба в случая са били законосъобразни ,за разлика от случая по приложеното определение от 04.11.2002г по ч гр.д. № 1236/2002г на СГС.Ето защо цитираното друго въззивно определение не е довод за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК Не относимо към обстоятелствата по спора и постановеното определение от 10.06.2004 по ч.д.№12/2004г ТК на ВКС,което е по молба за възстановяване на срок поради настъпване на особени непредвидени обстоятелства (чл. 37 от ГПК ,отм) .С определение №33 от 16.03.1964г на ІІ г.о на ВС на РБ се изтъква ,че непредставянето на доказателства към исковата молба, които предстои да се съберат , не е основание за връщането й като нередовна . В случая обаче не се касае за липсата на доказателства от подобно естество , указанията са за представяне на задължително необходимата с оглед цената на иска данъчна оценка , за необходима индивидуализация на земеделски имоти , предмет на оспорван с иска като нищожен договор за замяна. В уточняваща молба е поискано издаване на съдебно удостоверение ,чието надлежно издаване частната жалбоподателка оспорва с довод, че от наличия по делото втори екземпляр (копие)на удостоверението не може да се прави извод за датата му на издаване. Издаването на необходимото удостоверение на дата 19.10.2009г въз основа на указанието от 14.10. 2009г изрично е констатирано с разпореждане на районния съдия от 04.11.2009г , по повод последваща уточняваща молба на страната ,постъпила в съда на дата 03.11.2009г с искане за друго удостоверение , с оглед изисквано от страната посочване на актуално положение на десет имота по действащата карта . Основание за връщане на исковата молба е съобщеният на страната срок за представяне на удостоверение за данъчна оценка ,спрямо който срок не е искано продължение , удостоверението не е получено , данъчна оценка не представена , а с последващи молби се правят други или „алтернативни” искания .Указанията са били съобщени на страната и не са били изпълнени в дадения срок ,като данните по делото не сочат причина за това да е неиздаването на необходимото за целта съдебно удостоверение . Наличието на копие ( втори екземпляр ) от съдебно удостоверение и констатацията на районния съдия сочат на извод ,че същото е било издадено, а срокът е изтекъл без страната да предприеме действия във връзка с изпълнение на указанието или да иска продължаването му . Това обстоятелство Софийски градски съд е преценил като основание за потвърждаване на обжалваното пред него определение, което разрешение е в съответствие с императивните процесуални правила ,регламентиращи действията на съда в случай на неизпълнение на указания.Даденото разрешение е в съответствие със съществуващата в този смисъл практика на Върховен касационен съд .
По въпроса за последиците от неизпълнение на указания или неспазването на процесуалния срок , практиката на съдилищата е формирана в смисъл , съответен на постановеното разрешение по случая . Не е налице и хипотеза по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК предвид приложените определения, с които е дадено разрешение при други процесуални предпоставки ,в производства по възстановяване на срок или в случаи на неправилни указания, респ. дадено е тълкуване на изискванията при старата редакция на чл. 98 б.”г” от ГПК (отм) . Решаващите съображения по приложените актове нямат отношение към съображенията на съда по обжалваното определение . В действителност , правен въпрос в изискуемата от чл. 280 ал.1 от ГПК насока не е и формулиран в изложението на касаторката ,приложените актове са представени без обосновка на тезата за обективирано противоречиво разрешение по конкретен процесуален въпрос.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение от 21.04.2010г по ч. гр.дело № 12406/2010г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .