2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
С., 20.09.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №657/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б., чрез прокурор от В. апелативна прокуратура , срещу решение №143 от 28.01.2010г по гр.дело № 653/2009г. на Апелативен съд[населено място] , с което след частична отмяна първоинстанционното решение по гр.д. № 141/2008г на П. окръжен съд е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, по иск на О. В. П. на основание чл. 2 т.2 от ЗОДОВ В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по съществени въпроси на материалното право – несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД , в конкретния случай поради завишаване. Поставя се и въпросът за причинната връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ ,с оглед наличието на действително търпени неимуществени вреди от ищеца ,свързани със здравословното му състояние. Като въпрос на материалното право и основание за допускане на касационна проверка по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е формулирана тезата , че ако причината за продължително проточилото се наказателно дело се е проявила в съдебната фаза, при първоначално постановена осъдителна присъда , съдът като провоохранителен орган също носи отговорност ,съответно отговорността на П. следва да се редуцира при обезщетяване.
Ответникът по жалбата О. В. П. оспорва съображенията за допускане на касационно обжалване в писмен отговор . Претендира разноски за настоящата инстанция
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на П. по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК формулира въпроси , на които в съдебната практика е даден еднозначен и категоричен отговор. При безспорно установени предпоставки за отговорност на П. по иска на основание чл. 2 от ЗОДОВ, размерът на обезщетението в случая е определен съобразно обстоятелствата по делото , при изследване на релевантните за това факти и с оглед константното в практиката разбиране , че неимуществените вреди са индивидуално определяеми. Въпросът за материалните предпоставки за уважаване на иска , при отговорност на П. по чл.2 т.2 от ЗОДОВ , е изяснен с приемането на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК включително. Щом П. е повдигнала и поддържала обвинение ,по което съдът ,с влязла в сила присъда , е признал ищеца за невинен ,това обуславя търсенето на отговорност от този орган. Независимо дали в хода на наказателното производство е осъществен и състава по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ,ищецът решава срещу кой държавен орган да реализира правото си на обезщетение ,чрез обстоятелствата, на които основава исковата си претенция .
Присъждането на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД също е изяснен в задължителната практика на Върховния касационен съд въпрос . При постановяване на обжалваното решение са съблюдавани критериите за определяне на обезщетение по справедливост . Не се касае за липса на практика по прилагане на правната норма или за неяснота в закона , подлежаща отстраняване чрез тълкуване. Същото съображение във връзка с основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се отнася и до отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ,във връзка с доказване на вредите по обем В решението има изложени мотиви кои вредоносни последици се обемат от основанието на иска . Щом обстоятелствата са съобразени и обсъдени в съответствие с константната за тези дела практика на Върховния касационен съд , постановяването на различни по размер обезщетения и приемането на различни по обем вредоносни последици за конкретните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.Атакуваното решение не поставя спорна проблематика по прилагането на чл. 52 от ЗЗД, нито по въпроса кои вреди са преки , тъй като въззивният съд е приложил общите правила за установяване на причинната връзка като елемент на фактически състав.
Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски е основателно .Те са установени в размер на 1000 лева
Върховен касационен съд не приема довод за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,предвид което
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №143 от 28.01.2010г по гр.дело № 653/2009г. на Апелативен съд[населено място]
Осъжда П. на Р. Б. да заплати на О. В. П.,ЕГН [ЕГН] , сумата 1000 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .