6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
С., 08.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №1389/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №306 от 04.07.2013г по гр.дело № 288/2013г. на Софийски окръжен съд ,с което е потвърдено решение от 27.04.2012г и допълнително решение №1748от 20.11.2012г по гр.д. № 326/2011г на РС –Сливница в, с която в една част е уважен иска на В. Г. К. за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 200 ал.1 от КТ от трудова злополука. Като основание за допускане до касация на първо място се поддържа противоречащо на приложена практика на ВКС разрешение на процесуални и материалноправни въпроси, респ. противоречивото им разрешаване от съдилищата , основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК .Първите два въпроса са от процесуално естество, за съдържанието на доклада по чл.146 ГПК и задълженията на съда да укаже на страната за кои факти не сочи доказателства и преклудирани ли са пред въззивна инстанция доказателствените искания , ако това не е било сторено ,извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266 ал.2 ГПК . Цитира се практика на ВКС по чл. 290 ГПК ( реш. № 149/2011 ІV г.о , реш.№63/2013г ІІІ г.о ) според която е следвало да се допуснат доказателства , а въззивният съд е отказал на ответника довеждането на свидетел .Поставя се въпрос може ли съдът да обоснове решението си на избрани от него доказателства ,без да обсъди останалите , по-точно да не възприеме и да не обсъди изводите на експертно заключение по медицинска експертиза , като не изложи мотиви . Цитира се реш. №108 от 2011г ІV г.о.,че когато не възприеме заключението , съдът следва да изложи мотиви , както и решения в същия смисъл , от по- старата практика . Следващата група въпроси са поставени във връзка с определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и критерия на чл. 52 ЗЗД , което обезщетение касаторът оспорва като завишено : следва ли да се съобрази икономическата обстановка към датата на настъпване на инцидента , да се съпостави размерът на обезщетението с други сходни случаи ,от какви критерии следва да се ръководи съдът – обезщетението да се определя индивидуално , като се съобразят конкретните обсотятелства ,например начина на настъпване на увреждането,интензитета на болките и страданията . Посочено е ППВС №4/1968г и множеството решения от практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, цитирани в реш. № 38 от 2013г по гр.д № 323/2012г ІІІ г.о . Следващият въпрос е в кои случаи е проявена груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал.2 КТ, конкретно за случай , когато на пострадалия със заповед е била възложена трудова дейност , различна от обичайната ,при изпълнение постаралият по свой почин се е занимал с различна от възложената му дейност ,довело до нарушение на правилата за безопасни условия на труд ,в следствие на което е настъпила злополуката. Сочи се противоречие с решение № 79 от 2012г по гр.д №673/2011 ІV г.о .Според защитата , груба небрежност има във всички случаи , когато пострадалият не е положил достатъчно грижа за собствения си живот и здраве и с действията си по непредпазливост е допринесъл за вредата и приложеното решение дава горното разрешение , на което изводите на въззивния съд противоречат.По основанието на чл.280 ал.1 г.3 ГПК е формулиран въпрос , носи си се безвиновната отговорност при трудова злополука , настъпила в резултат на случайно събитие . В. съд е приел да има случайно събитие – оградно платно е съборено от силен вятър ,но неправилно е приел, че отговорност следва да носи работодателят по чл. 200 КТ. Съпоставят се характеристиките на понятията случайно събитие и непреодолима сила, във връзка с предвидимостта им .
В отговор ответникът В. Г. К. , чрез адв. И. М. , оспорва изтъкнатите основание по поставените въпроси , наличието на противоречие с установената практика .К. се опитва да изопачи фактите .Претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице по процесуален въпрос ,свързан със съдържанието на доклада и предпоставките за допускане на гласни доказателства съгласно чл. 266 ал.3 ГПК, когато това доказателствено искане е било уважено още с определението по чл. 140 ал.3 ГПК ,но страната не е довела допуснатите свидетели ,или изрично ( както в случая, в открито съдебно заседание от 19.12.2011г ) е заявила че „ не желае да се ползва от допуснатите свидетели” и съдът ги е заличил с определение по доказателствата . Основанието не е налице и по въпроса може ли съдът да обоснове решението си на избрани от него доказателства ,без да обсъди останалите , по-точно да не възприеме и да не обсъди изводите на експертно заключение по медицинска експертиза , като не изложи мотиви ,тъй като предпоставените във въпроса тези ,че въззивният съд е подходил по този начин ,не намират опора в съдържанието на решението Съдът ,на стр. 4-5 от решението , подробно е обсъдил заключението на приетата СМЕ заедно с останалите доказателства – ЕР на ТЕЛК и свидетелските показания, а по доводите на ответника с необходимата обосновка е изтъкнато ,че неправилно страната тълкува заключението в отделни негови части. Тези решаващи изводи не дават основание за повдигането на общо формулирания процесуалноправен въпрос, основавн на същите тълкувания На следващо място Върховен касационен съд не приема довода за основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по формулирания материалноправен въпрос , свързан с критерия на чл. 52 ЗЗД и задължителните указания по него , тъй като въззивният съд е съобразил включително икономическите фактори към датата на настъпване на инцидента , обезщетението е определено конкретно , а не абстрактно ,като решаващо са изтъкнати съобразените конкретните обсотятелства съгласно ППВС №4/1968г и множеството цитирани от защитата решения от практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, вкл. реш. № 38 от 2013г по гр.д № 323/2012г ІІІ г.о Решаващо е съобразен интензитета на болките и страданията. Размерът на обезщетението като конкретна сума не е признак за противоречие с практиката на Върховния касационен съд , щом съобразно конкретните случаи , при изследване на релевантните за това факти , са взети предвид съответните обстоятелства, както е указано в задължителната тълкувателна практика.
Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по формулирания материалноправен въпрос , проявена ли е груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал.2 КТ , конкретно за случай , когато на пострадалия със заповед е била възложена трудова дейност , различна от обичайната , при изпълнение постаралият по свой почин се е занимал с различна от възложената му дейност ,довело до нарушение на правилата за безопасни условия на труд ,в следствие на което е настъпила злополуката. Случаят по делото е различен спрямо фактите, предпоставени в конкретиката на въпроса. Пострадалият К. не се е занимал „по свой почин с различна от възложената му дейност ,довело до нарушение на правилата за безопасни условия на труд” , а именно възложената му от работодателя задача е била в нарушение на тези условия ,злополуката е следствие от възлагане на несвойствена работа ,за която ищецът не е бил инструктиран , не е бил обучен,при това последният не е проявил никаква небрежност , камо ли груба.Обжалваното решение е съобразено с установената практика и по този въпрос ,принципно изяснен в реш.№301 от 2010 по гр.д № 3251/2008 ІІІ г.о , реш. № 179 по гр.д № 673/2011г ІV г.о, реш. № 194 от 2011 по гр.д №1248/2010 ІІІ г.о на ВКС , според която практика преценката е конкретна и зависи от фактите по делото. Не е налице и противоречие с решения № 239 от 19.03.1999г ІІІ г.о на ВКС и реш. №1682 от 19.10.2005г ІІІ г.о на ВКС относно признаците , при които съдът следва да възприема определено поведение като „груба небрежност”. Няма сходство на фактите , преценени по тези дела и обстоятелствата в настоящия случай. Правен въпрос , основан на други , а не на установените в тази връзка факти , не може да обоснове допускане до касационно обжалване . Направеният от въззивния съд решаващ причинно-следствен извод се игнорира от касатора и при поставянето на въпроса носи си се безвиновната отговорност при трудова злополука, настъпила в резултат на случайно събитие.Освен че има принципен отговор в практиката на ВКС и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице , приносът на случайността в настъпването на настоящата трудовата злополука,пряко резултатна от неспазване изисквания за безопасност при самото възлагане на конкретната работа, при изпълнението на която работникът е пострадал , не може да има значение , не е бил решаващо обсъждан и не е имало основание за това. Въпросът няма връзка с решаващите съображения на съда и обстоятелствата , които са ги обусловили.
К. дължи разноски в размер на 6800 лева,посочени в списък и съгласно приложения договор за правна помощ .
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №306 от 04.07.2013г по гр.дело № 288/2013г. на Софийски окръжен съд
Осъжда [фирма] [населено място] да заплати на В. Г. К. сумата 6800 лева разноски за настоящата инстанция .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .