4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.400
С., 17.03..2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №7816/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. И. К. чрез адв. В. Н. от САК срещу решение №5859 от 26.07.2013г. по гр.дело №13586/2012г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 30.07.2012г по гр.д №5767/2011г на Софийски районен съд В изложението по допускане на касационно обжалване се цитира чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Основанието е изтъкнато по въпроса , при открито производство по чл. 193 ГПК , представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказът на съда да се произнесе с определение по чл. 194 ал.2 ГПК .Според защитата отговорът е положителн , отказът на съда да се произнесе с определение е неправилен , той е и касационно основание по чл. 281 т.3 ГПК .
В отговор ответната страна по жалбата В. Л. И. оспорва изложението, от съдържателна страна не е формулиран правен въпрос , предопределил крайните изводи на съда . Не са изложени никакви съображения във връзка с посоченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Единственият поставен в изложението въпрос, дали при открито производство по чл. 193 ГПК непроизнасянето на съда с определение по чл. 194 ал.2 ГПК е съществено процесуално нарушение, няма безусловно положителен отговор, както защитата счита. Въпросът няма и отношение към изхода на делото , тъй като в случая на първо място съдът е приел с решението , че документът не е неистински , съответно не следва да се изключва от доказателствата. Поначало не може да има процесуално нарушение , ако съдът изложи съображенията си във връзка с оспорването на документ и се произнесе по него в решението , съгласно чл.194 ал.3 ГПК, която норма изрично и ясно урежда тази възможност .Обжалваното въззивно решение ,в което има позоваване на чл. 272 ГПК , съдържа и съображенията на въззивния съд по оплакванията на въззивния жалбоподател ,свързани с направеното пред първа инстанция оспорване на частен писмен документ , за който е прието , че е диспозитивен (материализирано е волеизявление ) , не изхожда от ответната страната , която го оспорва относно посочената в него дата на съставяне , поради това и документът следва да се обсъди заедно с всички събрани по делото доказателства , а не да се изключва от тях .
Разбирането на защитата , че щом с определение по чл.193 ал.2 ГПК съдът е открил производство по проверка на истинността, липсата на определение по реда на чл. 194 ал.2 ГПК винаги е процесуално нарушение ,при това съществено , няма опора и в установената съдебна практика. Оспорването на писмени документи и приложимостта на реда по чл. 193 ГПК е изяснен от ВКС правен въпрос , в зависимост от това дали документът е официален или частен , свидетелстващ или диспозитивен, изхожда ли от оспорващата го страна или не ,както и с оглед предмета на оспорване като зависим от тези характеристики ( т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г т.д №1 / 2000г ОСГК ,реш. № 135 от 2010г д.№820/2009 ІV г.о). Оспорване по смисъла ва чл. 193 ал.2 ГПК изобщо няма и производство по този ред не следва да се открива ,когато се оспорва верността на частен свидетелстващ документ, който няма материална доказателствена сила , противопоставима на оспорващата страна , или се оспорва верността на изходящ от другата страна и трети лица частен диспозитивен документ относно датата на съставянето му ,поради същата непротивопоставимост (реш. 478 от 22.07.2010г гр.д № 943/2009г №ІV г.о). Така в практиката си по чл. 290 ГПК включително , Върховен касационен съд е дал разрешение, съдържащо и отговора на поставения в изложението въпрос , но в обратен на подържания от защитата смисъл . Когато , макар да е обявил на страните с определение ,че са в производство по чл. 193 ал.2 ГПК , съдът при решаващата си дейност съобрази,че не се касае за проверка на истинността на документа по този ред , или дори без да е съобразил това , изложи изрични мотиви и обсъди частния писмен документ „ като частен диспозитивен такъв” заедно с останалите доказателства – какъвто е и случая с обжалваното решение , не може да се поставя въпрос за опорочена решаваща дейност поради неизключването на оспорен документ от доказателствата по делото с определение . Друг е въпроса дали при така обективираната решаващата дейност на съда , съответно за случая са приложени правилата на чл.178, чл. 180 и чл.181 ГПК ,дали така „оспореният” от касатора частен документ може да има значението на обратно писмо при установяване на симулация в настоящия процес , или на документ по чл. 165 ал.2 ГПК ,но в тази връзка не е формулиран правен въпрос в изложението. Не е формулиран и въпрос , свързан с едно от решаващите съображения на съда, положително произнесъл иск по чл. 22 от СК за установяване на лична, изключителна собственост по отношение на идеална част от придобит по време на брака с ответницата недвижим имот ,при оборване на презумпцията по чл. 21 СК : освен че действителната воля на прехвърлителите установено е била да надарят ищеца , посочената като договорена в нотариалния акт цена не е била платена, не е постъпвала в патримониума на прехвърлителите , като в насотящия спор не е имало и твърдение за обратното . Тъй като единствено поставеният в изложението процесуалноправен въпрос няма отношение към изхода на спора , не е обуславящ за решаващите изводи на съда , както и поради това ,че на този въпрос е даден отговор в практиката на Върховен касационенен съд в относимата към предмета на настоящето дело насока , въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване . Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е цитирано от защитата без каквато и да било обосновка в изложението.
Ответникът по касационната жалба претендира разноски , които е установил и следва да му бъдат присъдени в размер на 600 лева
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №5859 от 26.07.2013г. по гр.дело №13586/2012г. на Софийски градски съд
Осъжда Т. И. К. да заплати на В. Л. И. сумата 600 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .