6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
С., 16.06..2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №6457/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба надимитър Р. Б. срещу решение №1066 от 13.06.2013г по гр.дело № 3465/2012г. на Пловдивски окръжен съд , с което е оставил в сила решение №3254 от 13.08.2012г на ПРС ХІІ състав Макар с други съображения , по същество е отхвърлен изцяло иск за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД срещу ответната болница ,задето при операция от жлъчка през 2004г в тялото му е останал неотстранен компрес „М.” . Съдът решаващо е приел за установено ,че компресът е бил забравен при предходна операция от „илеус” , претърпяна от ищеца двадесет години преди процесната .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочват множество процесуални въпроси ,разрешение в противоречие с практиката на ВКС , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК : задължен ли е съда да мотивира защо приема или не дадено експертно заключение ,при няколко противоречиви експертизи по еднакви задачи и доказателствен материал. Според защитата въззивният съд е игнорирал катероричния отговор на първоначалните единична и тройна медицински експертизи по решаващ за изхода на делото въпрос , при коя от двете претърпяни от ищеца хирургически операции в тялото му е останал забравен марлен компрес, в противоречие с реш. №236 от 2011г по гр.д № 644/210 І г.о , реш.324/2011 гр.д № 379/2009 І г.о ; задължен ли е съда да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка , експертните заключение във връзка с останалите доказателства ,вкл. експертизи , които са по различни въпроси ,върху отделни части от доказателствения материал , съгласно чл. 202 ГПК В. съд не е обсъдил във връзка с останалите доказателства , макар да е възприел заключението на една от експертизите , тъй като тя била само върху част от доказателствения материал – противоречие с решения №381 от 2012 гр.д №756/2010 Іг.о , реш.324/2011 гр.д № 379/2009 І г.о ,реш. №291 от 2011 по гр.д №376/2010 І г.о , реш. № 250 от 2012г гр.д №1504/20111 ІІІ г.о , реш.№65 от 2010 д.№4216/2008 ІV г.о. Поставя се въпрос следвало ли е да се обсъди заинтересованост на свидетел , лекар- хирург от ответната болница ,след като съда обосновава с неговите показания изводите си и могат ли да се примат те за достоверни без да има мотиви , ако противоречат на писмени доказателства (оперативен протокол ,в който не е документирано наличие на сраствания ,блокиращи дясното субфренично пространство,както свидетелят твърди да е видял ) Противоречието е с решения № 700 от 2010 гр.д № 91 /2010 гІV г.о реш.№65 от 2010 д.№4216/2008 ІV г.о., решение №381 от 2012 гр.д №756/2010 Іг.о. Поставя се въпрос за доказването на причинно следствена връзка между процесната операция и намереният по- късно забравен марлен компрес(М.) ,когато вещите лица ,чиито краен извод при коя от двете операции е забравен компреса , боравят с вероятности. Въпросът е обоснован с разликата между отговори , дадени от вещи лица по медицински и немедицински въпроси при изключването на определени вероятности и обяснението на определени възможности – теоретично или конкретно . Противоречието е с решение № 508 от 2010г по гр.д № 1411/2009 ІІІ г.о. Чрез въпрос се изразява и теза за процесуално нарушение на чл. 236 ГПК, в решението липсва връзка между доказателство и извод ,не става ясно кое е обосновало решението . Като материалноправен е формулиран въпроса носи ли ответната болница отговорност единствено за поставянето , или и за неотстраняването на забравен при предходна операция компрес , бездействия могат ли да доведат до увреждане и да обусловят отговорността. Експертите по делото се изтъкнали единодушно ,че ревизията е била задължителна ,т.е хирурзите са били задължени да инспектират при процесната операция мястото (дясно субфренично пространство, жлъчните пътища ) за колекции от естеството на намереното, въпреки че „някои сраствания биха могли да затруднят ревизията”. Сочи се противоречие с решение № 565 от 19.06.2009г по гр.д № 94/1998г ІІІ г.о и по- старата практика , поддържа се и основание по чл. 280 ал.1 т.2 , по постановените въпроси.
Ответникът МБАЛ „Св. П.” възлазява в отговор ,че изложението не отговаря на инискванията за обосновано изтъкване на основания по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК . Посочените решения от практиката на ВКС не са по идентични случаи и нямат отношение към разрешените по настоящето дело въпроси в тяхната конкретност .Липсва точна и ясна формулировка на поставените от касатора правни въпроси ,преформулират се процесуални оплаквания или такива по възприемане на фактическата обстановка. .Отговорът на въпросите е еднозначен ,няма основание да им се дава пак отговор , само защото касаторът не е съгласен с изводите на съда .Съдът е аргументирал защо дава вяра на показанията на свидетеля , липсва и противоречие на показанията му с останалия доказателствен материал. Решението на съда не би могло да почива на неустановени вероятности .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че са налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, предвид цитираната от защитата съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК , по свързано поставените процесуалноправни въпроси , задължен ли е съда да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка , по отношение на експертните заключения да посочи дали ги приема или не , като ги обсъди във връзка с останалите доказателства съгласно чл. 202 ГПК (втори по ред на изложението въпрос) , вкл. като ги съпостави с експертизи , които са поставени по отделен медицински въпрос , върху отделни части от доказателствения материал . За случаи на претендирани неимуществени вреди при лекарска грешка , Върховен касационен съд приема довода на касатора , че спецификата на подлежащите на установяване факти и връзки между факти поставя като решаващ и същевременно разрешен в противоречи с практика на ВКС и въпроса за необходимостта съдът да формира и изрази в мотивите си преценка за възможната заинтересованост на свидетел (трети въпрос ) , който е бил лекар в ответната болница към момента на процесната хирургическа операция и лекуващ лекар на пациента , особено когато предвид показанията му , както в случая, съдът решаващо отрича или потвърждава експертно изследвани по делото вероятности като косвени доказателства, когато предвид показанията му съдът прави извод , различен от даден в отговор на поставена задача на вещи лица медицински извод при изясняване на липсващо или отразено съдържание на съставения оперативен протокол и причината за това , когато съдът възприема тези показания за „единствено пряко доказателство на очевидец” и затова косвените доказателства съвкупно не могат да го опровергаят и особено след като в мотивите на съда по-нататък , възприетият от свидетеля – лекар при ответната болница факт е обсъден като индиция (стр. девета , изр. последно от мотивите на ПОС ), т.е факт относно състояние , констатирано като съществувало при оперативна намеса, от който се прави извод за релевантния факт , както е при косвените, а не при преките доказателства.При така обективираната решаваща дейност, въззивният съд е дал основание да се изтъкнат предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по четвъртия формулиран в изложението въпрос, в неговия правен (а не само доказателствен)аспект, т.е в противоречие с указанията по решение № 508/2010г по гр.д №1411/2009ІІІг.о ВКС за разграничаване на медицински от немедицински критерии при връзките между фактите , когато се обсъждат доказателства с оглед изключване на някоя от вероятностите .
По въпроса за излагането на убедителни, свързани логични и непротиворечиви мотиви , настоящият съд не възприема доводите за допускане на касационно обжалване по него , на посоченото основание и както е формулиран , но решаващо важен е процесуалният въпрос за задължението на съда в случай на даден от вещи лица конкретен отговор по множество поставени задачи , но при противоречив краен извод на експертите по приети общо три , две от които разширени тройни медицински експертизи, каква активност се изисква от страна на съда при изграждане на решаващ извод за връзката между фактите, който въпрос се съдържа и в свързано формулираните въпроси на касатора , по които касационно обжалване следва да се допусне .Не обосновава допускане до касационно обжалване и самостоятелно поставеният материалноправен въпрос , последен по ред в изложението По него въззивният съд не се е произнасял решаващо , не е обсъждал и изследвал материални предпоставки за отговорността при фактите , предпоставени във въпроса .
Предвид гореизложеното ,Върховен касационен съд допуска до касационна проверка решението на Пловдивски апелативен съд на основание чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК,като
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №1066 от 13.06.2013г по гр.дело № 3465/2012г. на Пловдивски окръжен съд . Оставя касационната жалба без движение
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да внесе държавна такса 200 лева по сметка на Върховния касационен съд , при неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено .
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .