1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1090
С., 17.11. 2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №3308/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. П. П. и Е. П. Д. срещу решение решение № 569 от 20.03.2015г по гр.дело №4319/2014г. на Софийски апелативен съд в частта , с която след потвърждаване на решение №16593 от 08.08.2012г на Софийски градски съд, касаторите са осъдени да върнат по 125 000 евро на ищците Л. Н. Д. и С. М. К. ,получени по сила на прекратен предварителен договор , на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД .
В изложение по основанията за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, свързано са формулирани три въпроса : Процесният предварителен договор за продължително, или периодично изпълнение ли е и може ли да се счита за развален.Ако договорът е развален , развалянето има ли обратно действие и в какво се изразява то за страните. Извършването на конклудентни действия по изпълнението на един договор може ли да преодолее изрична клауза за прекратяване на действието му Тезата на защитата е ,че предварителният договор е бил за учредяване на суперфиция ,той е облигационен, двустранен, организационен , изпълнението на задълженията на едната страна е зависело от изпълнението на другата , което го прави договор с периодично и продължително изпълнение. Поради това не се дължи връщане в случай на развалянето му ,а ищецът , като не е изпълнил свои задължения, не се е стигнало до окончателна сделка . Договорът не е развален, но дори в този случай приложение е следвало да намери не правилото, а изключението на чл.88 ал.1 ЗЗД. Освен това договорът е продължен, с конклудентни действия и сдед датата ,за която страните са уговорили същият да се счита за прекратен .Подкрепа за съображенията си защитата намира в реш.№474/2010 по гр.д № 457/2009 ІV г.о на ВКС , на което обжалваното въззивно решение противоречи, а по въпроса дали може договорът да се счита развален е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие и с други решения
Постъпил е отговор от Л. Н. Д. и С. М. К. .Защитата им изтъква ,че въпросите не са от значение за изхода на делото и не е ясно цитираната и приложена практика на ВКС по кой въпрос се отнася . Въпросите са неотносими не само към предмета на делото ,но и към представените решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.Изяснено е (ТР № 122/01.12.1986г ОСГК) кои договори са с продължително, или периодично изпълнение и основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Не е ясно по какви признаци защитата намира правен паралел между изпълняващите се продължително и периодично договори и предварителният договор, чието изпълнение се изразява в сключване на окончателен договор – сделка ,чието реализиране нито е било ,нито е могло да бъде уговорено при каквито и да било характеристики на периодичност. От съображенията в касационната жалба може да се заключи , че извод за естеството на договора като такъв с периодично и продължително изпълнение, касаторите правят от естеството му на предварителен, облигационен и че изпълнението на едната страна зависело от изпълнението на другата , по отношение на обвързаните със срок уговорки за изработване на съответните проекти на сградата и съгласуването им, или етапите на строителството. Настоящият договор е бил сключен между страните като предварителен , за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на обект и в действителност е със смесен характер – в една част уговорките са по договор за изработка – строеж на сграда ,но задължението на строителя да извърши изцяло ,за своя сметка строежа , е било обусловено от учредяването на правото на строеж в негова полза от собствениците учредители,което учредяване в договорения обем е било предмет на задължението им по организационния договор (чл. 19 ал.1 ЗЗД), а то не е изпълнено.В частта по уговорките за построяване на сграда, до действия по изпълнение също не се е стигнало. Същевременно в договора има изрична клауза, договорна уредба за този именно факт :
„ чл.24. Страните се съгласяват, че ако в срок най- късно до 04.10.2010г не бъде сключен окончателен договор за учредяване право на строеж, същият прекратява автоматически действието си и страните се задължават да върнат полученото по и във връзка с този договор”.След като окончателен договор безспорно не е бил сключен, съдът решаващо е приел,че уговорката в чл. 24 от договора е с позволено от закона съдържание, изразява съгласието на страните да прекратят договорните си отношения на основание изрична договорена хипотеза ,при това с точно уредени имуществени последици , които ищецът е предявил иска чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на платеното от него, като купувач. Доводите на касаторите нямат отношение към изключението от правилото по чл. 88 ал.1 ЗЗД и приложното му поле , към обстоятелствата по делото и към решаващите съображения на съда ,предвид съдържанието на конкретния предварителен договор.
Въпросът във втората му част ,може ли да се счита процесния договор за развален ,както и въпросът какво действие би имало развалянето ,се поставят неотносимо, при положение че никоя от страните не е направила едностранно изявление до другата за разваляне на договора до датата 04.10.2010г. и това не се твърди. Правните съображения на защитата „по аналогия” да се изведе неприложимост на изричната уговорка относно прекратяването на договора , респ. че същата не е произвела действие , се обосновава с потенциалното съществуване на правото договорът да бъде развален едностранно поради неизпълнение и неупражняването му в конкретните правоотношения .Поради това цитираните решения №231/2013г по гр.д № 1268/2011, ІІ т.о , реш. № 153/2012г по т.д №1022/2011 І т.о реш. №231/2013г т.д №1268/2011 ІІ т.о,реш. № 184/2013г ІІ г.о , реш. № 521/2013 по гр.д № 1628/2011 ІV г.о , постановени в отговор на различни правни въпроси при упражнено право на едностранно разваляне – с изявление , или иск по чл.87 ЗЗД ,съответно последиците от това ,уредени в чл. 55 ал.1 ЗЗД, нямат връзка с делото. Няма противоречие на обжалваното въззивно решение и с разяснението , дадено в реш. №474/2010 по гр.д № 457/2009 ІV г.о, че ако не са изпълнени , договорите могат да се развалят и по взаимно съгласие ,включително и когато това съгласие е дадено с конклудентни действия , напр. страна върне полученото капаро в двоен размер и другата страна го приеме ,т.е ако са налице действия на двете страни ,сочещи на отказ от договора. Никое от изтъкнатите съдебни решения на ВКС не изразява поддържаното от защитата разбиране , че при двустранни договори с характеристиките на процесния , едностранното разваляне е единственият, императивно уреден правен способ страните да прекратят договорната си връзка , ако не се стигне до изпълнение на уговореното. В обратния на обсъдения по реш. №474/2010, ІV г.о на ВКС случай , ако между страните е било уговорено автоматично прекратяване на предварителния договор при някакво условие ,изрична дата и пр., продължилите независимо от тази уговорка преговори с цел постигане целта на договора нито са „коклудентни” действия по неговото изпълнение , които едната страна може да противопостави на другата , за да се освободи от произтекли при прекратяването на договора свои задължения (респ. да ги отложи),нито в случая се касае за договор с периодични престации , които да не подлежат на връщане при развалянето му.
Какъвто и принципен отговор да се даде на двата формулирани по т.2 и т.3 в изложението въпроси – за последиците от развалянето на договор , съответно може ли да се преодолее изрична прекратителна клауза с конклудентни действия „по изпълнението” ,от съдържателна страна това няма да промени изводите на съда по настоящето дело , тъй като до изпълнение на поетите с конкретния предварителн договор задължения за сключване на окончателен договор и учредяване право на строеж, съответно строителство на сграда с отделни обекти в собственост , не се е стигнало.Парите , които касаторите са получили , са цената на нещо , което не са престирали и поради това основанието на чл. 55 ал.1 ЗЗД е реализирано в този процес .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 569 от 20.03.2015г по гр.дело №4319/2014г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .