3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 401
С., 17.03..2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №50/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №592 от 20.09. 2013г по гр.дело № 713/2013г. на Русенски окръжен съд , с което в трудов спор и искове по чл. 344 ал.1 КТ като незаконно е отменено прекратяването на трудов договор по взаимно съгласие на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ по инициатива на служителя ,поради неспазване на изискването приемащата страна да уведоми другата страна в законния срок от получаването .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, по въпроса прекратено ли е законосъобразно трудовото правоотношение на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ в случаите ,в които уведомяването относно приемане на предложението относно прекратяване на трудовото правоотношение е извършено устно в седмодневния срок поради отказ на служителя да получи заповедта, а в последствие и писмено . Според защитата с обжалваното решение са игнорирани част от събраните писмени доказателства- констативен протокол ,който макар съставен след седмодневния срок , установява повторен отказ на служителя да получи заповедта за прекратяване на трудовия договор ,напълно са игнорирани гласните доказателства – свидетелски показания на прекия ръководител ,че служителят е бил уведомен за това ,че предложението е прието устно в срок. Изтъква се противоречие с решение №521 от 2004г гр.д № 1898/2002г ІІІ г.о, реш. № 15 от 2007г по гр.д 1069 /2004г ІІІ г.о и реш. №4 от 2012г по гр.д № 278/2011г ІV г.о , последното практика по реда на чл. 290 ГПК ,при гореизложената обосновка .
В отговор ответникът по жалбата изтъква ,че с оглед фактическата обстановка по делото и приетото въз основа на нея обжалваното решение не противоречи на приложената практика .К. не е доказал нито с писмени, нито с гласни доказателства твърденията си за приемане на отправено предложение в седмодневния срок .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният правен въпрос за реализиране и доказване на възможността за „устно уведомяване” , че предложението по чл. 325 ал.1 т.1 КТ е прието ,не е решаващ за изхода на делото при положение ,че работодателят не е установил волеизявлението му за приемане на предложението в изискуемата писмена форма обективно да е осъществено в законния седмодневен срок, което именно обстоятелство е обусловило и решаващите изводи на съда . Цитираният от защитата констативен протокол е бил датиран и съставен след изтичане на седмодневния срок , той не може да удостовери отказ на служителя от получаване на съществуващ писмен документ нито към този момент ( тъй като по това време същият вече е бил в отпуск по болест) нито по- рано , т.е че отказът за получаването бил „повторен”. В документа липсва свидетелство и той не може да удостовери и момента на съставяне на самата заповедта преди датата , на която протоколът е съставен. В. съд не е игнорирал същия като писмено доказателство , а е преценил значението му .Не е игнорирал и задължението си да обсъди гласните доказателства , които са били противоречиви. Посочено е кои от тях съдът кредитира и защо. Предложението по молбата е било за прекратяване по взаимно съгласие ,считано от посочената в нея датата . Възможността за работодателя да установи с всички доказателствени средства , включително със свидетели , че е спазил седмодневния срок при уведомяване на страната за писмено прието предложение относно прекратяване на трудовия договор , не му е била отказана в процеса . Съответните доказателства са събрани и обсъдени , оспорва се отрицателният фактически извод на съда въз основа на тях . При положение ,че решаващият извод на съда е свързан със срока при самото обективиране на волеизявлението за приемане на предложението в изискуемата писмена форма ,че отговорите на предложението , ръкописно положен текст в самата молба (писмена форма) не са били датирани , а издадената въз основа на тях заповед е с посочена задна дата и не е била връчена , въпросът за неформалното уведомяване на ищеца за наличието на прието предложение изобщо не може да бъде релевантно повдиган . Ето защо не е налице противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по правен въпрос . В изложението липсва и обосновка в какво се изразява противоречието по същия
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №592 от 20.09. 2013г по гр.дело № 713/2013г. на Русенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2 .