4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
С., 05.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март , две хиляди и четиринадесета год. в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №219/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. Н. А. срещу решение №V 123 от 12.09.2013 по гр.дело № 1562/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 06.06.2013 г на Бургаски районен съд, по отхвърлен иск за сбора от неизплатени месечни трудови възнаграждения за извънреден труд ,като отработено от военнослужещ служебно време над установената месечна продължителност ,заедно с лихвите , по чл. 203 ал.3 З.(отм),чл. 194 ал.3 З. и чл. 86 ЗЗД .
В приложеното към жалбата изложение се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1, т.1 ,т.2 и т.3 от ГПК , по въпроси, свързани с приложението на чл. 203 и чл. 204 З.(отм) : когато военнослужещ е в режим на дежурство ,при надвишена продължителност на служебното време ,дължи ли възнаграждение за извънреден труд се и от кой момент , дължи ли се заплащане за превишеното служебно време на военнослужещия , който не е компенсиран с почивка към момента на разглеждане на спора и продължава да е на работа . След като няма дефиниция на понятието „извънреден труд „ в З.,как се тълкува чл. 194 ал.3 във вр . чл.214 ал.1 т.3 от закона и кой тълкува правилно специалния закон – административния съд, който постановява , че е недопустимо компенсация на минали дежурства ,или гражданския съд като постановява ,че е вероятно за в бъдеще военнослужещия да бъде компенсиран, щом е на служба и няма право да търси парично овъзмездяване . Цитираната е практика на ВКС в определения по реда на чл. 274 ал.3 ГПК (опр. № 25 от 2013 по ч гр.д № 795/2012 ІV г.о , опр. № 139 от 2013на ІV г.о) в които е разрешаван въпрос има ли обусловеност между административното дело по обжалвана заповед за ползване на неусвоени компенсации за минали години и гражданското дело , с предмет заплащане на извънреден труд , съответно има ли основание за спиране на гражданското дело, който въпрос е разрешен отрицателно. .Основание по чл. 208 ал.1 т.2 ГПК се аргументира с посочване на съдебни решения на първоинстанционни съдилища , както и с решения на административни съдилища , с които са отменяни като незаконосъобразни заповеди за ползване по график на неусвоени компенсации за минали години от военнослужещите . Като довод по основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква ,че въпреки някои решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК по поставените въпроси ,е налице противоречиво разрешаване на един и същи казус по приложението на чл. чл. 203 ал.3 З.(отм), чл. 194 ал.3 З. от различни по вид съдилища – гражданските и административните .В реш. №34/2013г по адм.д. №С./2012 ВАС приема ,че неосигуряването на компенсация за неползвана почивка през месеца , по изключение през следващия такъв ,води до задължение за парично компенсиране по чл. 214 ал.1 т.3 З., а гражданските съдилища отказват да го присъждат .Изтъква се необходимост от преодоляване на противоречива практика между ВКС и ВАС.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК са изведени въпроси , на които вече е даден отговор в практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Въпросите дължи ли се, в кои случаи и от кой момент възнаграждение за извънреден труд за случаите , при които дадено от военнослужещият дежурство надвишава определената продължителност на служебното време и кой труд се счита за извънреден по смисъла на З. , са разрешени от Бургаски окръжен съд при съобразяване на установената от Върховния касационен съд практика по приложението на чл. 203, ал. 3 З. (отм) и чл. 194, ал.3 З.. В съответствие с изводите, формирани в решение №439 от 2010 по гр.д №1733/2009 ІІІ г.о , реш.№437/2010 по гр.д №1333/2009 на ІІІ г.о , реш. № 389 от 31.05.2010 г. по гр.д. № 194/2009 г. ІІІ г.о.; решение № 128 от 26.05.2010г по гр.д. № 282/2009г, ІV г.о ; решение № 439 от 01.07.2010 г. по гр. дело №1733/2009 г., ІV г.о. и решение № 696 от 23.11.2010 г. по гр.д. № 887/2009 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, въззивният съд е приел, че извънредният труд, с който се превишава продължителността на удълженото служебно време, т.е. положен над 12 часа(респ. над 24 часа при дежурства) и нормалната му месечна продължителност, се компенсира с намалено работно време, а парично обезщетение се заплаща само в случаите, когато трудовото правоотношение е прекратено без до този момент да е компенсирана разликата до нормалната продължителност на работния ден.Съответно е прието , че правото на вземане за обезщетение за извънреден труд възниква едва с прекратяване на служебното правоотношение, а докато е на кадрова военна служба, военнослужещият има право да търси компенсация, вкл. и като посочи кога желае да му бъде предоставена почивка. Ето защо не е налице и основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, което принципно не може да бъде подкрепено със съображения за противоречива практика между ВКС и ВАС. Отделно от това , изтъкваното противоречие липсва . Двете дела, гражданското и административното , имат различен предмет обхват , включително по отношение на кръга правни въпроси , от които зависи изходът им . Разрешаването на админстативно- правния спор за законосъобразността на конкретни заповеди ,с които противно на закона е бил определен начин за компенсиране с почивки за минало време, не обуславя друго решение на правните въпроси, от които зависи изхода на гражданското дело с предмет парична компенсация. В случаите на отмяната на обжалваните заповеди ,административните съдилища не са давали и предписание до органа да постанови друг административен акт – за парична компенсация , докато военнослужещият е на служба.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №V 123 от 12.09.2013 по гр.дело № 1562/2013г. на Бургаски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .