2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 727
С., 22.06..2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №2340/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕЙ АЙ Д. Ю. Л.”клон България срещу решение №2209 от 13.12.2014г. по в. гр.дело № 2477/2014г. на Пловдивски окръжен съд , с което е потвърдено решението от 04.07.2014г по гр.д. 8965/2012г на Пловдивски районен съд , по уважения иск на К. Г. С. на основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от увреждане ,срещу ответника [фирма] ,при участието на касатора като трето лице помагач в процеса.
В изложението по допускане на касационно се изтъкват основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК ,по три формулирани въпроса за предпоставките на отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работа ,в комулативна даденост : отговорността за вреди на възложителя може ли да се ангажира ,при липсата на който и да е от визираните в хипотезата на нормата юридически факти, в това число недоказано възлагане на работата; презумпцията за вина прилага ли се , когато не е доказано възлагане на работата- наличие на трудово или друго гражданско правоотношение,по повод на което е възложено да бъдат причинени вреди ; в чия доказателствената тежест е установяването на положителните предпоставки по чл. 49 ЗЗД. Според защитата , доказателствената тежест е на ищцата. Всички въпроси се условят на твърдение за липса на доказателства, сочещи на възлагане между възложителя и прекия причинител на вредата , този въпрос бил останал неизяснен . Поради това фактическият състав на чл. 49 ЗЗД не е установен и няма място за презумптивна виновност Според касатора е дадено обратно разрешение , изразяващо противоречието на обжалваното решение с установената практика на ВКС в ППВС №7/1958г, и ППВС № 9/1966г . За необходимстта установяване на елементите на състава се цитират решения на въззивни съдилища ,поради това се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Постъпил е отговор от ответника по иска [фирма], чието становище е, че касационно обжалване следва да се допусне.Излагат се и съображения по основателността на оплакванията и правилността на решението
Ответницата по касационната жалба К. Г. С. оспорва да е налице основание за допускане на касационната жалба , тъй като в практиката е налице еднообразно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 49 ЗЗД , с което обжалваното решение е съобразено . Елементите на фактическия състав са доказани
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита че не налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по същество
Общи са правните въпроси в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК за елементите на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД и необходимостта те да бъдат установени , за да се ангажира отговорност по този ред , както и за доказателствената тежест по отношение на обективните предпоставки на гаранционно – обезпечителната отговорност , носена от възложителя на работата . Както по тези общо формулирани материалноправни въпроси , така и по въпроса за установяването на отношението , от което произтича извода за възлагане като елемент от фактическия състав в случаите на търсена обективна отговорност от възложителя по чл. 49 ЗЗД , в аспектите , засягащи конкретния случай при така формулираните въпроси ,е даден ясен отговор в тълкувателната практика на ВС на РБ. (ППВС №7/1958г, ППВС №17/1963г , ППВС № 9/1966г ).
Основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
В. съд съответно е приложил указанията от задължителната практика спрямо изяснените по делото обстоятелства ,безспорно установени и възприети при изясняването на фактите. На 09.02.2012г ищцата е вървяла по тротоара покрай сградата на хотел „Т.” в [населено място] , когато върху главата й паднали буци лед и сняг от покрива на хотела ,в следствие неговото почистване. От това за нея са произтекли конкретни увреждания на здравето и други вреди ,установени по делото.Снегът бил хвърлян от покрива направо върху тротоара ,без каквото и да било обезопасяване на участъка и обозначение , че такава дейност се извършва в момента от лица , спрямо които ответникът – стопанин на хотелската сградата, е оспорвал да е доказано възлагането на работа от негова страна. При тези обстоятелства и възражения съдът решаващо е приел, че всички елементи на състава по чл. 49 ЗЗД са установени , включително по отношение на оспорваното възлагане – предвид установените факти и връзката между тях , без да е необходимо да се доказва кой конкретно измежду лицата ,на които е възложената работата да почистват снега от покрива на хотела е причинил вредата , щом причинителят е от кръга на тези лица и щом при увреждането същите са извършвали работа по поддръжката на хотелската сграда.
С тези свои решаващи изводи Пловдивски окръжен съд не е отговорил на правен въпрос в противоречие с цитираната от защитата задължителна практика , а е приложил установените в нея правни разрешения към фактите по делото по законосъобразен, съответен и логично обоснован начин .
Съображенията на касатора да изтъква противоречие по правен въпрос, като решаващ за изхода на делото , са останали без обосновка в изложението. Липсва обосновка и на тезата , че е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Обжалваното решение не противоречи на установената с приемането на ППВС №7/1958г и ППВС № 9/1966г съдебна практика , включително не противоречи на цитираното реш. от 12.07.2012г по гр.д №8653/2011г на СГС и приетото в него ,че установяването на обективните елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е в тежест на ищеца ,при което само вината се предполага, до доказване на противното. Неясно остава защо касаторът счита , че спрямо кръга причинители на конкрентата вреда и при обстоятелствата, довели до конкретното увреждане , следва да се направи извод ,че то не е извършено при или по повод възложена работа. Неясно е и къде защитата на касатора вижда съпоставимост с фактите , решаващо обсъждани в приложените реш. от 26.09.2012г по гр.д № 5232/2011г на СГС и реш. от 12.07.2012г по гр.д №8653/2011г на СГС.Изразената при формулиране на въпросите в изложението теза ,която защитата счита за обосновка , е единствено в немотивирано оспорване на фактическите изводи на съда за връзка между фактите, сочеща на възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване решение №2209 от 13.12.2014г. по в. гр.дело № 2477/2014г. на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .