3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 453
С., 24.03..2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №193/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №1585 от 01.10.2013г по гр.дело № 2630/2013г. на Пловдивски окръжен съд , с което след отмяна на решение от 12.07.2013.г по гр.д. № 1756/2012г на Районен съд [населено място] по трудов спор за отмяна на дисциплинарно уволнение , уважени са били искове срещу касатора с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 т.2 т.3 от КТ . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за наличието на „системни нарушения на трудовата дисциплина”,чл. 187 ал.1 т.3 КТ .Установеното в практиката на ВКС и приложеното решение №55 от2011г по гр.д № 1972/2009 ІV г.о по чл. 290 от ГПК разбиране е работникът или служителят да е извършил три и повече нарушения – без значение еднородни или разнородни ,за които не е бил санкциониран. Без значение е вида и тежестта на нарушенията , а наличието на тенденция на незачитане на трудовата дисциплина . В тази връзка е поставен и следващия въпрос , за съразмерност на наложеното наказание с тежестта на нарушения .Приложено е решение № 163 от 2012 по гр.д № 564/2011 ІV г.о. Според защитата , наличието на три нарушения е достатъчно основание за налагане на най- тежкото наказание .Посочен е текста на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
По настоящето дело първоинстанционният съд е приел за установено извършени нарушения по т.1 и по т.4 от заповедта за уволнение , тези нарушения са общо три . В. съд е приел, че за нарушението по т.4 работодателят не е създал необходимите в конкретния случай условия служителят да изпълнени задължението си да изготви предложението по т.11от длъжностната си характеристика, поради което незаконосъобразно е наложено наказание за него . Съдът е приел , че системност не е налице, а на нарушението по т.1 от заповедта не съответства налагане на най- тежкото наказание.
Ответникът Д. Т. М. е заявил отговор , с който оспорва съображенията за допустимост на жалбата. Обжалваното решение не е в противоречие с практика по въпроса за системността и критериите по чл. 189 ал.1 КТ
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
По поставения в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК общ въпрос за това кои нарушения са системни ,според установената практика на ВКС „системни нарушения на трудовата дисциплина” действително могат да бъдат както еднородни , така и разнородни (съгл. приложеното решение №55 от 2011г по гр.д № 1972/2009 ІV г.о по чл. 290 от ГПК) но този въпрос няма решаващо значение в настоящия случай с оглед приетото от въззивния съд , че е извършено само нарушението, визирано в т.1 от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Без значение е и дали съдът е отчел ,че в действителност по тази точка извършените от служителя нарушения са две , щом липсва условието на квалифициращия признак нарушенията да са три или повече. Тезата на защитата ,че в случая са налице три нарушения , не кореспондира с фактическите изводи на съда и обстоятелственото посочване на самите нарушения .Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 по поставения правен въпрос.
Вторият поставен въпрос също не е обусловил решаващите съображения на съда.В практиката на ВКС има установено разбиране, изразено в реш.№162 /2010г гр.д№299/2009 ІV г.о ,реш.№1718/2002 гр.д.№2050/2001г ІІІ г.о, реш.249/1995г д.№1548/1994г ІІІ г.о, че наличието на три или повече нарушения не изключва приложното поле на чл. 189 ал.1 КТ и тези нарушения също се преценяват по съразмерност спрямо наложеното наказание. Преценката за съразмерност не е с оглед тежестта на всяко от нарушенията, преценени по отделно , нито преценката за тежест по чл. 189 ал.1от КТ се прави по отделно, за всяко от системните нарушения , взети самостоятелно .Преценката за тежест се прави във връзка с поведението на служителя , въззивният съд не е приел обратното като е изтъкнал краткия период при извършване на двете еднородни нарушения по т.1 от Заповедта за уволнение. Имало е изискване служителят ежемесечно ,съответно до 05.09.2012 и до 05.10.2012г , да изготви определена информация до прекия си ръководител ,по силата на нови въведени в длъжностната му характеристика задължения , същата връчена на 17.08.2012г. Пловдивски окръжен съд се е ръководил от установеното в практиката разбиране, че системност има при нарушения извършвани често и при които съществува упоритост в поведението на служителя, с което нарушава трудовите задължения. По критерия на чл. 189 ал.1 КТ се преценяват обстоятелствата, при които нарушението е извършено и поведението на служителя , както е подходил и въззивния съд . Решение № 163 от 2012 по гр.д № 564/2011 ІV г.о. ,в което е преценявана тежест на нарушение при възложени ръководни и контролни функции ,с оглед настъпили или възможни последици , е приложено без коментар в изложението . Не става ясно защо защитата счита , че обжалваното въззивно решение му противоречи по правен въпрос. Обосновка по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също липсва в изложението.
Предвид гореизложеното, ВКС , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1585 от 01.10.2013г по гр.дело № 2630/2013г. на Пловдивски окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .