2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 730
С., 03.06..2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание надвадесет и седми март , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №653/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. И. С. срещу решение от 29.10.2013 по гр.дело № 3507/2013г. на Софийски градски съд , с което в трудов спор по чл. 344 ал.1 КТ е потвърдено решение от 07.12.2012г на Софийски районен съд , с което е отхвърлен иска за признаване уволнение с предизвестие ,на основание чл. 328ал.1 т.2 КТ
В изложението са поставени множество въпроси: възможно ли е съдът да се позовава на обстоятелства ,които не съществуват по делото ; без да се е произнесъл с акт за отделяне на спорно от безспорно, да приема с решението си някои факти за безспорни , ако те са спорни ; да се позовава на обстоятелства , за които липсват доказателства ,или са налице доказателства за противното ,възможно ли е да не обсъжда гласните доказателства съгласно чл. 172 ГПК ,да тълкува превратно доказателствата);да тълкува превратно закона, да измисля несъществуващи в закона правила за процедури,следва ли съдът да обсъди представените по делото доказателства , да изключи оспорени писмени доказателства ,особено ако не са потвърдени от други доказателства (въпроси т. 1-6, т.8-11 по изложението). Поставят се и въпросите кой е моментът на връчване на заповедта за уволнение – с предложени от защитата варианти за отговор ; възможно ли е съдът да игнорира безспорната липса на разрешение от Инспекцията по труда, при наличие на започвал отпуск поради временна нетрудоспособност ; към кой момент закрилата по чл. 333 КТ е релевантна в случай , че моментът на връчване на заповедта не съвпада с момента на прекратяване на договора ; възможно ли е съдът да присъжда разноски за адв. хонорар без представен списък и без доказателства за плащането им. Обосновката на въпросите по изтъкнатите общо основания на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК е в позоваване на ТР № 1 от 17.07.2001г ОСГК, Приложени в препис са и реш. № 567 от 2010 по гр.д. № 1130/09 ВКС и актове от практиката на въззивни съдилища .
В отговор ответникът по жалбата [фирма] изтъква, че въпросите в изложението са двусмислено и подвеждащо зададени ,формулирани са по общ начин , а в практиката на ВКС е даден отговор на тях .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението не се съдържа обосновка в изискуемия съгласно ТР № 1 /2009г ОСГТК на ВКС смисъл ,тъй като позоваването на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по изискването за обоснованост , последиците от необосноваността и спазване на правилата , обезпечаващи истинността на фактическите констатации (ТР № 1 от 17.07.2001г ОСГК), задължителната практика на ОСГК е цитирана с общо препращане към формулираните множество процесуални въпроси ,с които по същество се квалифицират негативно и се оспорват изводите на съда по доказателствата и фактите .Въпросите се основават на друга , различна от установената и приета за доказана фактическа обстановка. Било са спорно , подлежало е на доказване и съответно, с допустими доказателствени средства е било доказано оспорвано от касаторката обстоятелство Съдът на първа инстанция е приел за безспорно „че на 24.02.2012г ищцата се е явила пред работодателя си ,след като се е почувствала по- добре и е предала процесния болничен лист”(о.с.з от 19.11. 2012г).Същият е бил занесен лично ,неговото приемане от работодателя е датирано в следобеден час,за което не е имало спор . Спорен е бил моментът на връчване на предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение същия ден преди това ,оформено при отказ ,след като сутринта на същата дата (преди 12.00ч.)и пред свидетелка, изслушана по делото, ищцата не е подписала получаване на документите на работното си място като е казала ,че иска да си помисли .Съдилищата не са приемали за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството явила ли се е ищцата сутринта на работа ,както се твърди в обосновака на поставените няколко процесуални въпроси в тази връзка ,нито са се позовали на обстоятелства , за които липсват доказателства (трети въпрос) .При извода за настъпването на събитията в тяхната поредност във времето, не е даден и повод за повдигане на въпрос за игнориране на писмени доказателства ,на които свидетелските показания противоречат , това не е така .
Въпросите на касатора по прилагането на материалното трудово право изразяват неаргументирано отъждаствяване на явления ,различни по своите признаци , съответно правни последици. Въпросът кой е момента на връчване на заповедта за уволнение – с посочване на различни хипотези ,защитата също не е подкрепила с обосновка по основанията на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. Изяснено е в съдебната практика по трудови спорове кои фактически обстоятелства сочат на отказ при връчване на изходящи от работодателя документи и кой е моментът , в който отказът е налице, съответно какво означава явяване на работа. Действително , законът не обвързва началото на ползването на отпуск по болест със знанието на работодателя ,но от това не следва довод в подкрепа на ищцовата теза ,че ползването на отпуск започва в началото на работния ден , за който болничният лист е издаден . На този въпрос, включително във връзка с предварителната закрила ,е даден отговор в реш. № 197 от 2011г по гр.д № 661/2010 ІV о.т на ВКС по реда на чл. 290 ГПК , с която практика въззивното решение е в съответствие .Поради това изтъкването на решение от 18.123.2007г по гр.д № 483/2007г на САС не подкрепя основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,освен това от същото не може да се направи извод за идентична фактическа хипотеза. Други са и фактите , обусловили разрешението по въпроса за закрилата (чл.333 ал.7 КТ ) и в реш. № 567 от 2010 гр.д № 1130/2009 ІІІ г.о .Връчване е било оформено , като работодателят е поканил служителката да се яви в офис на предприятието , при известно му започнало ползване на разрешен отпуск по болест и представен болничен лист далеч преди въпросната дата ,в който случай не се касае за явяване на работа .Даденият от въззивния съд отговор на въпроса за релевантността на закрилата по чл. 333 КТ в случай ,че моментът на връчването на заповедта при предизвестие с оглед срока му , не съвпада с момента на прекратяване на договора , също е в съответствие с установената практика – реш.№873 от 2011г по гр.д № 1757/2009 ІV г.о ,реш. №358 от 2011 по гр.д № 265/2011 ІІІ г.о на ВКС , практика по реда на чл. 290 ГПК . Поставеният въпрос във връзка с присъдени на ответната страна разноски във въззивното производство ,доказването им с договор за правна помощ и значението , което има прилагането на списък за тях по чл. 80 ГПК , също е без обосновка по основанията на чл. 280 ал.1 т.1 – 3 ГПК Присъждането на разноските в случая е съобразено с всички указания , дадени в ТР №6 от 06.11.2013 по т.д № 6/2012 ОСГТК на ВКС и основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице . Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 07.12.2011г по гр.дело № 2299/2011г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .