4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
С., 14.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №2009/2014 г., взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК
Образувано е по частна жалба на М. А. И. срещу въззивно определение № 190 от 30.01.2014г по ч. гр.дело № 80/2014г на Пловдивски апелативен съд , с което е потвърдено определение спиране на делото на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК , по искане на ищците .
Жалбоподателката, ответница по иска ,поддържа в изложението си основание по чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК като счита ,че въззивният съд е следвало да отмени определението по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на делото, като възприеме съображенията за незаконосъобразност предвид неотстранена нередовност на исковата молба , изтъквана от ответницата в частната жалба .Не е била събрана държавна такса ,изтъкнала е и други недостатъци. Само редовната искова молба е предпоставка съдът да постанови спиране на делото, в който смисъл защитата изтъква съдебна практика на ВКС съгласно определение №935 от 2012г по ч.т.д 529/2012г.ТК, опр.№ 460 от 2013г по ч.д.№2354/2013 І т.о на ВКС , опр. от 17.05.2012г по гр.д № 21/2012г на ОС Разград . Формулирани са въпросите може ли съдът да процедира с определение за спиране преди констатиране редовността на исковата молба , или при констатирана нередовност на исковата молба , обвързан ли е съдът с искането на ищците за освобождаване от държавна такса на посоченото от тях основание ,или може служебно да следи за друго основание, може ли да се обжалва определение за спиране по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК поради нередовност на исковата молба , или жалбоподателят е обвързан от наличието или не на преюдициалност .
В отговор пълномощникът на ищците по делото изтъква , че е имало основанието за спиране , така и условие за съобразяване с нормата на чл.83 ал.1 т.5 ГПК по отношение събираемостта на на държавната такса Исковата молба не е нередовна , а и ответницата по иска няма никакво основание да повдига този въпрос .
Частната жалба е депозирана в срок от легитимирано лице и е процесуално допустима , но не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Съображенията са следните :
Формулираните въпроси са във връзка с решаващо преценените обстоятелства по делото , предмета на въззивната проверка и решаващите съображения на Пловдивски апелативен съд в тази връзка , проверил по частна жалба на настоящата касаторка законосъобразността на определение , с което е било спряно производството по гражданско дело ,заведено по иск за обезщетение на вреди от непозволено увреждане в резултат на деяние , до постановяване на присъдата по наказателното дело , водено срещу ответницата за същото деяние . Решаващо е било изтъкнато от въззивния съд , че от значение за законосъобразността на атакуваното определение са предпоставките на конкретно прецененото основание за спиране на делото , а не въпросите редовна ли е исковата молба поради невнасянето на държавна такса , при това тя може да се окаже и недължима от ищците ,предвид присъдата по обуславящото дело (чл. 83 ал.1 т.4 ГПК )
Формулираната чрез въпроси теза на защитата , че съдът няма правомощие да процедира съгласно чл. 229 ал.1 т.4 ГПК и не може законосъобразно да постанови спиране на делото в която и да е от хипотезите по чл. 229 ГПК преди да е изпълнил задължението си да упражни контрол върху редовността на исковата молба (тъй като по настоящата исковата молба не е била внесена държавна такса , ищците са поискани освобождаване от нея, първоинсатционният съд е спрял делото преди да се произнесе , а въззивният съдът служебно е посочил и чл. 83 ал.1 т.4 ГПК ), не намира опора при тълкуване на процесуалния закон относно изтъкваната задължителна поредност , т.е че ако тя не бъде спазена от съда , определението за спиране ще се окаже опорочено . В установената по реда на чл. 274 ал.3 ГПК практика на ВКС, с определение №450 от 2011г по ч.364/2011г на І г.о е даден и отговор на поставените въпроси в обратна на поддържаната от защитата насока . Съдът не е ограничен с преклузивен срок относно проверката по чл. 129 ГПК и няма процесуална пречка да се произнесе по основанието за спиране на делото , ако то е налице , на какъвто и етап да е тази проверка. Цитираните в изложението определения разрешават други процесуални въпроси , а не този за законосъобразността на определение за спиране , постановено при зададените във въпроса условия (опр. №935 от 2012г по ч.т.д 529/2012г , ТК на ВКС, опр.№ 460 от 2013г по ч.д.№2354/2013 І т.о ). Опр. № 642 от 2010г по гр.д 598/2010 , ІІІ г.о съдържа позоваване на разрешение в същия смисъл в който е установената вече практика , при това всички те не са актове от категорията на задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС . В. определение е постановено в съответствие с вече посочената установена практика, поради което не са налице основаията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , както и основания по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , при изтъквани актове на въззивни съдилища в противен смисъл , но дори и тази практика не съдържа поддържаното от защитата крайно разрешение (напр. опр. от 17.05.2012г по гр.д № 21/2012г на ОС Разград) Съображения по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК неоснователно се изтъкват по вече разрешен правен въпрос и в подкрепа на теза , която няма опора в действащите процесуални норми.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 190 от 30.01.2014г по ч. гр.дело № 80/2014г на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.