2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
С., 24.06. 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №2394/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Столична община, район С. , срещу решение №7796 от 19.11.2013г по гр.дело № 6810/2013г. на Софийски градски съд ,с което е потвърдено решение от 14.03.2013г по гр.д.51142/2012г на Софийски районен съд ,по трудов спор за законосъобразност на уволнение по чл. 328 ал.1 т.6 КТ , отменено като незаконосъобразно поради това ,че длъжността която работодателят е имал предвид , за да изтъкне основанието , не е тази , която ищцата е заемала по щат към момента на уволнението , а друга , различна ,за която при заемане би се изисквало образование , каквото последната няма . В. съд на свой ред е изтъкнал , че при основанието на чл. 328 ал.1 т.6 КТ изменението следва да се отнася за изпълняваната работа, а не за друга , така е отговорено отрицателно на защитната теза на работодателя , че длъжността „старши специалист”, заемана от ищцата към момента на освобождаването й от работа , с оглед структурни промени е „преструктурирана” в друга, посочена от него , а именно „главен ексепрт”, поради което образователните изисквания за последната са релевантни .
Тези решаващи изводи на въззивния съд са обусловили поставянето на въпрос в изложението : детайлизирането на основни трудови функции и задължения , разширяването им чрез добавяне на нови при запазване на основните функции ,независимо от наименованието, води ли до създаване на нова длъжност . Изтъквано е противоречие с реш. № 243 от 2012г по гр.д № 745/2011г ІV г.о по този въпрос , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .Като правен въпрос е изтъкнато прилагането на чл. 236 ал.2 ГПК , длъжен ли е съдът да изложи фактически и правни съображения , с оплакване ,че решението страда от непълнота на мотивите цитираната от защитата практика на ВКС (ППВС №2 /1967г и множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК) приравнява на липса на мотиви . Третият въпрос е следва ли съдът като установи ,че страната не сочи доказателства за определени обстоятелства , да й укаже това, да и даде възможност да ги представи. Първоинстанционният съд се е позовал на липса на доказателства по възражението на ответника и при направено оплакване за нарушение на чл. 146 ал.2 ГПК , въззивният съд не се е произнесъл по доводите чрез отмяна на решението на това процесуално основание и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК е подкрепено с цитиране и прилагане на реш. № 341/2011 по гр.д №1168/2010 ІV г.о , реш. № 162/2012 по гр.д № 1260/2011г ІІ г.о , реш. № 484/2011 по гр.д № 1848/2010 ІV г.о , задължителна практика .
Ответницата по жалбата е заявила писмен отговор., в който оспорва сочените основания за допускане до касационно обжалване . Работодателят не е представил доказателства за твърденията си , същите не се основават на обстоятелствата по делото . Пред въззивния съд жалбоподателят се е позовавал на приетите по делото длъжностни характеристики за двете съпоставяни длъжности и трудовите им функции , като въззивният съд е съпоставил съдържанието на същите , изтъкнал е решаващо разликите за да приеме , че длъжностите не са еднакви . Претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
В съответствие с установената практика на ВКС по основанието на чл. 328 ал.1 т.6 КТ ( вкл.съгласно реш. №730 от 2010г по гр.д V./2010 ІІІ г.о) е решаващото съображение на въззивния съд , правното разрешение , пряко обуславящо и изхода на делото , че оспорваното безвиновно основание за прекратяване е приложимо само когато има изменение на изискванията за образование , касещи заеманата от служителя длъжност , а не като ценз за друга длъжност , за която работодателят преценява дали този служител е годен да бъде преназначен по този критерии , ако заеманата от него длъжност не фигурира в новото щатно разписание ,при структурни промени ,. Поставеният от защитата на общината първи въпрос и изтъкваното правно разрешение , обективирано в цитираната по изложението практика на ВКС (реш. № 243 от 2012г по гр.д № 745/2011г ІV г.о) се отнася за случай , при който е изменена само длъжностната характеристика с въвеждане на ново изискване за образование. Обстоятелствата , които решаващо е прецененил въззивният съд по делото са други. Критерият дали макар различните длъжностни названия по старо и ново щатно разписание, в резултат на структурни промени в общинската администрация и приемането на нов класификатор на длъжностите , се касае за една и съща , или на различни длъжности, пак е свързан с трудовата функция в съществената й част , за което се прави извод от съпоставката на длъжностните характеристики , включително относно изискванията за заемане, управленско ниво, длъжностно и експертно ниво и пр. Въпросът е изяснен в практиката на ВКС във вързка с „трансформирането на длъжности” (реш. №154/2011 по гр.д № 1279/2010г ІІІг.о , реш.184/2011 по гр.д №803/2010г ІV г.о , реш. №115/2011 по гр.д № 1115:/2010 ІV г.о ,реш. № 126/2011 гр.д № 1227/2010 ІІІг.о по реда на чл. 290,чл. 291 ГПК). и е от значение при спор за реалния характер на съкращение ,или необходимостта от подбор, когато работодателят се е позовал на основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК Върховен касационен съд споделя довода на касатора кои са тези признаци ,но не споделя доводите на защитата , че съгласно обжалваното в случая разрешение , дадено от въззивния съд , те са игнорирани, че недоказването им се е дължало на пропуски в доклада ,че въззивният съд е трябвало като следствие от това оплакване да върне делото за ново разглеждане (при положение ,че жалпоподателят не е сочил нови доказателства , които въззивният съд да приеме и обсъди ) както и че в обжалваното решение няма мотиви в тази връзка .
Изводът на съда , че конкретните две съпоставяни длъжности по старото и новото щатно разписание не са еднакви , е изграден в отговор на поддържания от защитата довод за друг следващ се извод по законосъобразността на уволнението , при посоченото основание. Тезата,изразена в отговора на исковата молба не само не е била подкрепена с доказателства , въпреки че това е указано в доклада , тя е и опровергана от събраните доказателства , мотивите в тази връзка са изложени въпреки условия довод , че ответникът не сочи доказателство за твърденията си. По същество, при решаващите изводи е приложен съответен на установената практика критерии за съпоставка на длъжности ,при обстоятелствено изследване на доказателствата , намерило израз в мотивите , така че защитата не е обосновала връзка между съдържанието на обжалваното решение и поставените общи процесуалноправни въпроси ,изразяващи нейните оплаквания , за задължението на съда да обсъжда доказателствата , да указва за непредставянето им и да мотивира актовете си , при това именно в решаваща за изхода на спора насока .
Следва да се присъдят разноски , в размер на 400 лева
Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №7796 от 19.11.2013г по гр.дело № 6810/2013г. на Софийски градски съд
Осъжда Столична Община , район С. , за заплати на М. А. Ц. от [населено място] , ЕГН [ЕГН] сумата 400 лева разноски в производството .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .