6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 904
С., 08.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №2006/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. ,чрез ТД на Комисията [населено място] , срещу решение №14 от 17.01.2014г по гр.дело № 384/2013г. на Великотърновски апелативен съд , с което е потвърдено решение №81 от 09.07.2013г на Великотърновски окръжен съд ,по отхвърлен иск за отнемане на имущество ,придобито от престъпна дейност ,в полза на държавата .В приложеното към жалбата изложение на основание за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 и т.3 от ГПК. Противоречиво спрямо установена практика разрешение , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по два конкретни въпроса , първият е за пазарната стойност като критерии за определяне стойността на придобитото имущество Изтъква се ,че въззивният съд не е съобразил пазарната стойност на придобит през 1994г имот в аспекта на определяне на имущество на „значителна стойност” по смисъла на §1 т.2 от З. ,както и в частта за разходите във връзка с придобиването му , противоречие с решение № 89 от 29.01.2010г по гр.д. № 717 /2009г ІІІ г.о. на ВКС ,реш.№232 от 2011 по гр.д № 1135/2010 ІІІ г.о и реш.481/2012г по гр.д № 99/2012 ІV г.о .На следващо място е поставен въпрос законен източник ли е банковият кредит В. съд приема същите за законен източник , без да е изследвал връщането им ,което е в противоречие с реш. № №209 от 2011 по гр.д № 1462/2010г ІІІ г.о ,т.е че банковият кредит е задължение , а не средство за увеличаване на имуществото и затова не следва да се третира като законен източник на доход извън тази част от кредита , която е върната на банката .
По следващите три въпроса се изтъква основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК :
1. Валидни ли са в Р. България публични документи на друга държава ,ако не са легализирани от компетентните органи съгласно Конвенцията за премахване изискването за легализация .Според Комисията, въззивният съд е счел този акт за неприложим .Обосновка на основанието не е изложена .
2. Следва ли ответникът да докаже достатъчен размер доходи след начисляване на установените към този момент разходи ,обосноваващи придобиването на всеки отделен актив , или към момента на придобиването разходите не следва да бъдат съобразявани ,а е достатъчно да се установи положителен баланс в края на проверявания период. В обосновка се изтъква ,че ако баланса за периода е отрицателен .т.е има недостиг на средства , е ясно ,че ответниците не са установили законен източник .но когато балансът е положитилен ,не следва априорно да се приема ,че имуществото е придобито от законен източник , а да се изследват причините за положителния баланс . Изтъква се , че по същия въпрос състав на ВКС е допуснал касационно обжалване ( опр. №498 от 2013г ІV г.о )
3. Липсата на изрично заявено оспорване на представен по делото договор за наем ,както и на твърдението ,че наетата вещ се ползва освобождавани страната която твърди доход от наем , да докаже този факт по съответния процесуален ред .В. съд е приел ,че не е оспорван договорът за наем , следователно е безспорно доказано ,че наем е получаван .Основанието на чл. 280 ал.1 н.3 ГПК е цитирано , обосновка не е изтъкната .
В отговор ответникът С. П. С. изтъква , че поставените общо и без обосновка въпроси по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не са били решаващо произнасяни и не са от решаващо значение за делото,включително въпроса за банковия кредит .Първият поставен въпрос е неотносим към конкретното решение – съдът е приел пазарната стойност , дадена от вещото лице по СТЕ. Ответникът е доказал законни източници и е имал доходи , с които е покривал месечните си вноски по кредита и това е установено по делото. Документите на чуждата държава са представени по делото легизирани , те са били представени и пред Комисията, която ги е игнорирала. Формулира се въпрос по конкретно доказване , а не правен въпрос . Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не са налице , на първо място, основание за допускане на настоящето решение до касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , предвид изтъкваното противоречие с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 89 от 29.01.2010г по гр.д. № 717 /2009г ІІІ г.о. на ВКС, реш.№232 от 2011 по гр.д № 1135/2010 ІІІ г.о и реш.481/2012г по гр.д № 99/2012 ІV г.о Въпросът за пазарната стойност като критерий за оценка на активите е решен в съответствие , а не в противоречие с цитирана практика на ВКС, при това в случая решаващо и въз основа на неоспорено заключение на вещо лице е прието ,че придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на§1 т.2 от З.. В. съд не е приложил друг критерии , а е възприел заключението на вещо лице относно действителната пазарна стойност на закупения през 1994г недвижим имот, докато комисията е поддържала в мотивираното искане нереално висока пазарна стойност, по собствена оценка. По същество се поддържа несъгласие с изводите на експертизата по съображения , основани на неподкрепената с конкретни фактически доводи предварителна теза на ищеца. Въпросът законен източник на доход ли е банковият кредит също не може да обоснове допускане до касационно обжалване на настоящето решение , в което този въпрос не е бил осъждан и е посочено ,че по отношение на кредитите от банки ( приравнени по стойност на 568,25 М.) липсва спор между страните по делото за това ,че размерът е относим към законните източници . По отношение на разходите на ответника за проверявания период , като величина , също не е имало спор. При тези съображения на въззивния съд , касаторът би могъл да се изтъква като решаващи произнесен единствено процесуалноправен , но не и материалноправен въпрос , какъвто не е бил решаващо произнасян . Въпрос , свързан с отделяне на спорно от безспорно , не е формулиран и въззивното решение не дава основание за неговото поставяне .
Доколкото по останалите три въпроса касаторът поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, то не е налице .Въпросът валидни ли са в Р. България публични документи на друга държава ,ако не са легализирани от компетентните органи съгласно Конвенцията за премахване изискването за легализация(Х. конвенция от 1961г) , касае приобщаването към доказателствата по делото на документи на чужд език за трудови доходи в ФР Германия , част от тях придружени с превод на български , но като цяло подложени на изследване от назначената по делото експертиза във връзка с получени трудови и осигурителни плащания в чужбина . Не само проверката им по този ред , но и ясното указание на чл.185 ГПК предпоставя оспорвания от касатора положителен отговор на въпроса за допустимостта и годността на подобни документи като доказателствено средство в процеса,съответно обсъждането им от съда във връзка с останалите писмени и гласни доказателства по делото .Следващият въпрос, как се установява баланса между приходи и разходи и че ако балансът е положелен в полза на приходите , не следва априорно да се приема ,че имуществото е придобито от законен източник на доходи, без да се изследва причината , водеща до положителния баланс , се поставя неотносимо при положение , че първо : въззивният съд е изследвал тъкмо тези причини и те са обусловили решаващите му изводи и второ , подходът и съпоставката при обжалваното понастоящем решение е направена по начин , съответстващ на принципните указания , вече дадени в н ТР №7 от 30.06.2014 по т.д №7/2013г ОСГК . Законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото,което се отнема и отговорът на въпроса към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, е обусловен от тази връзка .Отговорът е в зависимост от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването , както и от начина на придобиване. Преценката за доходите на извършителя, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства.При преценката за връзка между конкретното престъпно деяние и дадено имущество, следва да се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление. В решаващите си изводи по настоящето дело въззивният съд е съобразил тази обусловеност . Съдът в производството по чл. 28 З.(отм.) не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124 ал. 5 ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1-25 З.(отм.), нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход.
По отношение на приетите от съда доходи от наем формулираният въпрос е доказателствен , а не правен , като не може да се възприеме изразената чрез него теза ,че доход от получен наем , при безспорна установеност на правоотношенията по действителен , съответно и изпълняван възмезден договор , за целите на настоящия процес се доказва единствено с разписки за получен наем и че доказателствените изводи на съда в тази връзка изразяват освобождаване на ответника от доказателствената тежест. По въпроса липсва и обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Следва да се присъдят разноски на ответника ,те са поискани , посочени в списък и доказани като платени в размер на 4080 лева
. Воден от гореизложеното ВКС , ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване на решение №14 от 17.01.2014г по гр.дело № 384/2013г. на Великотърновски апелативен съд
Осъжда К. да заплати на С. П. С. сумата 4080 лева разноски за настоящата инстанция .
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .