Определение №829 от 19.6.2014 по гр. дело №2978/2978 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 829

София, 19 юни 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ Т.
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Т.
гр. дело №2978/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. В. Т. чрез адв. В. А. срещу решение №2627 от 12.12.2013г по гр.дело №1034/2013г. на Варненски окръжен съд ,с което при ново разглеждане на делото , след постановената с решение №73 от 05.03.2013г тна ВКС ІІ г.о отмяна по реда на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, е оставено в сила решение от 16.04.2010г по гр.д. № 1471/2008г на Варненски РС ХХІV състав в частта , с която за нищожен , поради абсолютна симулация е прогласен договор за покупко- продажба на недвижим имот,формално легитимиращ като собственик ответника по иска и сега касатор,спрямо него е признато за установено (чл. 97 ал.1 ГПК отм.) и правото на собственост на ищците.
В приложеното към жалбата изложение се поддържа основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса към кой момент следва да се преценява добросъвестността на купувача в хипотезата на чл. 17 ал.2 ЗЗД.Докато според трайната практика на ВКС ( приложени са реш.№2609 от 1965г І г.о и реш.№ 2471 от 22.12.1966г І г.о на ВС на РБ) това е моментът на сключване на сделката и придобиването на имота , като последващата недобросъвестност на купувача не оказва влияние , въззивният съд е приел обратното – уважил е иска въз основа на документ , съставен пет години след сделката.
Следващият въпрос е дали този документ – новосъздадено доказателство с оспорена достоверна дата може да бъде прието от въззивния съд за „ново” доказателство по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. В обосновка на този въпрос се изтъква установеното в практиката и доктрината разбиране , че ново доказателство по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК не са новосъздадените доказателства , а тези които са съществували , но не са били известни на страните. Следващият въпрос е дали съдът следва да кредитира формалната доказателствена сила на частен документ при положение,че със съдебна експертиза е установено ,че подписът и текстът са положени по различно време и с различни пишещи средства ,без да е даден отговор дали текстът е положен преди подписа , или обратно.Формална сила има само частен писмен документ ,който е подписан след съставянето му , а според защитата това не е било доказано .Двата последни въпроса са привързани към основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК с искане настоящата инстанция да ги разреши през призмата на правната доктрина и установената практика ,което ще доведе до развитие на правото .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По въпроса към кой момент следва да се преценява добросъвестността на купувача в хипотезата на чл. 17 ал.2 ЗЗД, установената съдебна практика е в поддържания от защитата смисъл , но Върховен касационен съд ІІІ г.о не намира относимост на въпроса към решаващите съображения на съда , от значение за изхода на делото , не споделя и доводът , че с обжалваното въззивно решение е дадено друго правно разрешение на поставения въпрос . При положение , че легитимиращата ответника като купувач покупко-продажба също е абсолютно симулирана , както е била симулативна и предходната сделка между действителните собственици от една страна и от друга продавачите по сключения с касатора договор и щом при участието си във втората сделка купувачът не само е знаел за предходната симулация, но и сам е участвал в симулирана сделка , чиято нищожност ( а не на първата по ред покупко- продажба ) е заявена за установяване с иска в този процес , решаващ е извода на съда по предпоставките на чл. 17 ал.1 ЗЗД , а не този по липсата на предпоставки за защита на купувача съгласно чл. 17 ал.2 ЗЗД , за което качество ответникът не може да претедира .Той не е придобил , а е симулирал придобиване. Въззивният съд е обсъдил и хипотезата на чл. 17 ал.2 ЗЗД с оглед доводите на ответника, но не е приемал и изследвал друг релевантен момент за добросъвестността по този текст , освен обстоятелствата при сключване на договора . Тезата на защитата ,че частен свидетелстващ документ не може да има доказателствено значение за издателя си относно факти , настъпили преди съставянето му , няма опора в никоя правна норма и доказателствено правило . Неотносимо се поставя и въпрос кое доказателство е ново по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК и кое новосъставено , този въпрос не е стоял за разрешаване пред въззивния съд и не е решаващо произнасян в обжалваното решение . Процесната декларация е със съдържание и доказателствено значение на обратен документ , за действителните отношения и факти във връзка със симулацията . Преценена е при постановената отмяна по реда на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК от Върховен касационен съд , при това не като ново доказателство , а поради разкрити едва чрез същия документ обстоятелства от съществено значение за делото , които другата страна е твърдяла , но не е могла да докаже . В резултат на отменителното съдебно решение , при новото разглеждане на делото въззивният съд е бил длъжен да приеме документа по реда на доказателствата , а във връзка с оспорването му не е имал да преценява заключение на вещо лице в смисъла и при констатациите, предпоставили третият въпрос в изложението на касатора . Документът представляващ компютърен набор текст, независимо как е форматиран преди да бъде отпечатан на хартиен носител , е бил подписан от ответника в този вид , като въз основа на заключението на вещото лице и другите доказателства по делото съдът е изключил напълно възможността подписът да е поставен преди текста , т.е да е бил подписан празен лист. Привързан към факти , които не са установени по делото и като се предпоставят други изводи по експертното заключение, третият поставен въпрос също не обосновава допускане до касационно обжалване .И по двата последни въпроса липсва обосновка на посоченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Касационно обжалване не следва да се допуска и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №2627 от 12.12.2013г по гр.дело №1034/2013г. на Варненски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top