4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 22.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело № 1370/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. В. З. срещу решение №1343 от 25.07.2012г. по в.т.дело № 381/2011г.на Софийски апелативен съд , с което в производство по чл.251 ГПК разгледана и оставена без уважение молба на касатора за тълкуване на решение №1163/11.07.2011г ,постановено от същия съд по делото и влязло в сила , след като с определение №278/06.03.2012г състав на ІV г.о на ВКС не е допуснал касационното му обжалване . Решението ,чието тълкуване е поискано , е постановено от въззивния съд в производство по чл. 621 с и сл. ГПК за признаване и допускане на изпълнението на решение ,постановено в друга държава –членка на ЕС , по присъдена издръжка .
В изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и се формулират въпроси ,за какъв тип решения е приложим чл. 251 ГПК , за ясните , или за неясните .Въпросът е предпоставен от довода ,че в частта относно периода , за който според въззивния съд жалбоподателят е осъден за заплаща издръжка от районния съд на [населено място] ам Л. ,Германия, диспозитивът е неясен. Следващ въпрос е допустимо ли е при иницирано от страната производство по чл.251 ГПК решението да се допълва (чл. 250 ГПК). Въпросът е предпоставен от тезата ,че въззивният е сторил това чрез нова преценка на данните по делото,изразена в мотивите му , същата теза предпоставя и следващия въпрос –допустимо ли е отказа да се основово на подобни мотиви , т.е на нова преценка на данните по делото. Поставя се и въпроса допустимо ли е диспозитива на решението на българския съд в настоящето производство да не следва буквално и в цялата му пълнота осъдителния диспозитив на чуждестранното решение, допустимо ли е с мотивите на решението си българския съд да видоизменя , допълва перифразира диспозитива на решението на чуждестранния съд. Без да са изложени съображения за относимост на конкретно приложените решения и определения към някой от формулираните шест въпроса , са приложени реш. № 188/2009 д.№1948/2008 ІІ г.о, опр.№349/2012 ІV г.о и опр.№355/2011г ІІІ г.о (постановени в производство по чл. 251 ГПК ) както и реш. №356/2011г д.№732/2011г ІІ г.о, постановено в производство по чл. 290 ГПК .
Ответницата Д. М. П. оспорва изтъкнатите основания ,които касаят част от мотивите на решението , но не и неговата правилност Претендира разноски по списък
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Обосновка на соченото основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е изложена и не става ясно защо касаторът счита , че обжалваното решение се явява в противоречие с разрешението по реш. №356/2011г д.№732/2011г ІІ г.о на ВКС,дадено по въпросите кога е недопустимо да се иска тълкуване на влязло в сила решение ,какъв е реда за тълкуване , каква е разликата в сравнение с реда за отстраняване на явна фактическа грешка .Също така , въпросите в изложението нямат връзка с решаващата преценка на съда че молбата е неоснователна , тъй като решението е ясно по отношение на присъдената издръжка .
Съображенията , поради които ответникът е твърдял и твърди основание по чл. 251 ГПК и съответно изразява чрез въпроси , нямат връзка с обективираните и установени в практиката съдържателни признаци , при които един осъдителен диспозитив на решение следва да се квалифицира като неясен . Въпросите под № 2-6 от изложението биха имали относимост, макар и не в решаваща за изхода на спора насока ,при друга решаваща преценка на съда по основанието , т.е ако в производство по чл. 251 ГПК съдът се бе заел да допълва или да изменя решението , посочено в молбата за тълкуване. Изразените чрез въпроси доводи на касатора ,че въззивният съд е сторил именно това , нямат опора в обективираното съдържание на обжалвания понастоящем акт . Въпроси , които в практиката еднозначно имат за правилен отговора , който касаторът счита : нормата е приложима по същество за неясните , а не за ясните решения ; допълване на решението е допустимо , ако е поискано по съответния ред , мотивът на съда следва да е свързан с предпоставките на чл. 251 ГПК по същество , или с липсата им и пр., в случая са лишени от връзка с решаващата дейност на съда , обективирана при конкретни предпоставки , а също и предвид основаването им на собственото разбиране на защитата за допълване , видоизмевяне , мотивиране на отказа за тълкуване на решение и пр. Ето защо тази група въпроси не обосновават обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , въпреки приложения набор от съдебни решения. Въпросите допустимо ли е с решението на българския съд ,респ. в мотивите при отказ за тълкуване на решение на българския съд по чл.621 , 622 и сл. ГПК , да се „видоизменя”, допълва и пр. признаваното и подлежащо на изпълнение решение на чуждестранния съд ,поначало нямат отношение към предмета и изхода на производството по чл. 251 ГПК , при което производстнво в случая е от значение яснотата на вече постановеното от българския съд решение , в неговия диспозитив, подлежащ на изпълнение Съответствието на този диспозитив с решението на чуждия съд в разбирания от защитата смисъл на буквалност , е спор,който се решава при обжалване на акта по чл. 623 ал.6 ГПК и този спор е приключил за настоящия касатор .
Видно , не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , по което основание липсва и обосновка в изложението . Следва да се присъдят разноски , установени в размер на 360 лева
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1343 от 25.07.2012г. по в.т.дело № 381/2011г.на Софийски апелативен съд
Осъжда Г. В. З. от [населено място] да заплати на Д. М. П. сумата 360 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .