4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 18.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело № 6401/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. И. Т. срещу решение №1517 от 21.07.2014г. по гр.дело № 63/2014г.на Пловдивски окръжен съд , с което е потвърдено решение от 01.11.2013г по гр.д. №3776/2013г на Пловдивски районен съд Отхвърлен е иск на касатора В. И. Т. ответницата С. С. А. да му върне остатък от 10 099лв като неизплатено задължение по договор за заем ,заедно с 5620 лв мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД.
В изложение са поставени два въпроса ,по- общият от които е за процесуалните задължения на съда по преценката на всички доказателства ,за задължението съдът да основе решението върху приетите за установени обстоятелства и върху закона съгл. чл. 12 ,чл. 235 ал.2 ГПК . Изтъква се противоречие с приложени към изложението решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК (реш. № 237/2010 по гр.д №1389/2009г І г.о , реш.№217/2011г по гр.д №761/2010,ІVг.о, реш. №470/2011 гр.д№1318/2010 ІVг.о). Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Според касатора съдът е игнорирал като писмено доказателство приходен ордер от 19.04.2008г за плащане на суми от ответницата в полза на ЖСК,в който е членувала и в изпълнение на нейно парично задължение.Прието е ,че предадената на ответницата от ищеца парична сума не е била за нейните вноски в ЖСК, но ако горното доказателство бе обсъдено , съдът щеше да достигне до друг извод .
Водещо е формулиран въпрос ”ако по делото е доказано предаването на парична сума от заемодателя на заемателя ,има ли правно значение за какво предназначение е послужила дадената в заем сума , т.е за какво заемателят е употребил получената в заем сума ,с оглед задължението му да я върне ” . Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .Според защитата въззивният съд е приел,че изтеглената от ищеца като банков кредит сума е предадена на ответницата ,но е достигнал до неправилиня извод ,че не е доказано предадените суми да са ползвани именно за твърдяното в исковата молба погасяване на вноска за апартамент на ответницата в ЖСК , тъй като въпросната ЖСК е издала констативен нот.акт за собствеността преди тегленето на кредита .
В отговор ответницата С. С. А. оспорва въпросите в изложението като неотносими . Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросът в изложението , формулиран на първо място , е дали ако по делото е доказано предаването на парична сума от заемодателя на заемателя , има правно значение за какво е послужила дадената в заем сума ,т.е за какво заемателят е употребил получената в заем сума ,с оглед задължението му да я върне , не отговаря на общото изискване в чл. 280 ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос .
Въпросът за значението на факти , които могат да бъдат само индиция спрямо фактите , подлежащи на пълно и главно доказване , е изяснен в практиката на ВКС във връзка с отговора на въпроса какво е необходимо да се установи пълно и главно за успешното провеждане на иска по чл. 240 ал.1 ЗЗД и кои са допустимите доказателствени средства за това . Ако за факта поемане на облигационно задължение от получателя на парична сума да я върне ,не са налице доказателства по иска с правно основание чл. 240 ал.1 ЗЗД и ако в решаващите си съображения съдът е изтъкнал този мотив , както и че предаването на парична сума между лица, съжителствали на семейни начала (както при ищеца и ответницата) не свидетелства и за осъществен елемент от фактическия състав на договор за заем , като реален договор , касаторът няма основание да възприема като решаващи съображенията на съда по обсъждането (като недоказани), или необсъждането (като неотносими) на изтъквани от защитата му индиции, които ако се възприемат, биха опровергали други , изтъкнати от ответницата обстоятелства с косвено значение ,при оспорвано от нея задължение изобщо (а не само по договор за заем). Формулираният в изложението конкретен въпрос не би могъл да има отговор , който да обуслови други решаващи съображения на съда по изхода на делото в настоящия случай – нито предаването на сумата , нито поемането на задължение за нейното връщане са писмено засвидетелствани между ищеца и ответницата , живели на съпружески начала . Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , по което не е налице и обосновка в изложението .
По общо поставеният въпрос на защитата – законно ли е формирано вътрешното убеждение на съда в случая и длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства противоречие на обжалваното решение с формирана практика на ВКС не е налице. Касаторът преформулира като въпрос касационни оплаквания . Съгласно цитираното от касатора като съдебна практика реш.№217/2011г по гр.д № 761/2010 ІV г.о на ВКС , задължението на съда се отнася до правнорелевантните факти ,от които произтича спорното право и в тази връзка има задължението да обсъди в мотивите доказателствата ,въз основа на които намира едни от тях за установени ,а други за неосъществили се. Всички доказателствата се обсъждат ,но в зависимост от факта , който се доказва с тях и преценката е съвкупна.В този смисъл е и реш. №470/2011 гр.д №1318/2010, ІVг.о. като практика на ВКС по чл. 290 ГПК. С решението си въззивният съд е осъществил дължимата съгласно указанията в задължителната за него пректика съвкупна преценка. Посоченото в изложението реш.№ 237/2010 по гр.д №1389/2009г І г.о съдържа отговор на правен въпрос за значението на писмените декларации по чл. 12 ал.2 ЗСПЗЗ , който няма връзка с кръга разрешени по настоящето дело процесуалноправни въпроси .Не е налице соченото основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Ответницата в производството е направила разноски в размер на 700 лева , които следва да й се присъдят .
Ето защо Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1517 от 21.07.2014г.по гр.дело № 63/2014г.на Пловдивски окръжен съд
Осъжда В. И. Т. , ЕГН [ЕГН] да заплати на С. С. А. от [населено място] сумата 700 лева разноски по делото .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .