4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 07.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1330/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] , трето лице помагач на ответника , срещу решение №446 от 15.03.2011г. по гр.дело № 922/2010г.на Софийски апелативен съд ,с което при повторното разглеждане на делото от въззивен съд ,след отмяна на решение №1417 от 10.11.2009г на САС с решение №738 от 22.11.2010г от ІV г.о на ВКС , е потвърдено решение №122 от 26.03.2009г по гр.д. № 440/2008г на Врачански окръжен съд , в частта по уважените на основание чл. 45 от ЗЗД искове срещу виновния водач за обезщетение на неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, причинило смърт .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане са изведени въпросите следва ли да се”формират мотиви по иск ,по предмета на който вече е било постигнато споразумение”.Допустимо ли е да се формират мотиви и съда да се произнася по отношение на материалното право ,,за което вече има постигната спогодба по смисъла на чл. 365 от ГПК ,допустимо ли е съдът да тълкува ,като пресъздава воля на страните по договор за спогодба ,за който не е сезиран с иск за унищожаване или прогласяване на нищожност” . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и тезата на застрахователя е, че въззивният съд не е съобразил сключен договор по чл.365 от ЗЗД , като недопустимо ,респ. неправилно се е произнесъл по материално право,по което е постигната извънсъдебна спогодба.Не била съобразена материалноправната норма на чл.365 от ЗЗД относно последиците на спогодбата
Ответниците по жалбата И. и К. Ж. оспорват да е налице основание за допускане до обжалване .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
На поставените в изложението въпроси дължат ли се мотиви по основанието на иска , вече е даден отговор в практиката на ВКС по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК , при това във връзка с настоящия спор , с отменителното решение №738 от 22.11.2010г по гр.д. № 297/2010г на ВКС ІV г.о. Израз и на трайно следвана практика е приетото в него,че исковете по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение срещу прекия причинител са допустими, независимо дали между неговия застраховател и ищците е налице извънсъдебно споразумение за обезщетяване на вредите от действията на застрахования, което е изпълнено. Щом дължи произнасяне по исковете,съдът дължи и мотиви – на този въпрос също е даден отговор в задължителната тълкувателна практика и той е процесуален,а не материалноправен. Въпросът какви следва да бъдат самите мотиви в контекста на обстоятелството , че между ищците- увредени лица и застраховател на ответника-деликвент има извънсъдебно споразумение за обезщетение, ще има различен отговор според подлежащите на преценка от съда обективни и субективни предели на договора за спогодба, а щом е договор , спогодбата на общо основание подлежи и на тълкуване от съда съгласно правилата на чл. 20 от ЗЗД, при спор относно вложеното съдържание на волеизявленията и действителната обща воля на страните. Обжалваното решение мотивирано обективира тази преценка според обстоятелствата по делото , с нейната конкретност поставените въпроси нямат връзка .Спор за унищожаемост или нищожност на спогодбата въззивният съд не е разрешавал в случая , тъй като подобни искания или възражения не са били правени, не са засягани и служебно.В решението не са изтъквани и коментирани последиците на двата правни института.
Ето защо, при дадената от касатора формулировка , въпросите не предпоставят допускане до касационно обжалване. В изложението липсва конкретна обосновка по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК извън несъстоятелната теза , че за основанието на иска по чл. 45 от ЗЗД в случая е решаващо наличието на самата спогодба със застраховател и правопогасяващото действие на същата е универсално,без оглед на нейното съдържание като договор . Върховен касационен съд не приема довода , че точното прилагане на закона и развитието на правото предпоставят от уредбата на спогодбата в чл.365 от ЗЗД ,или чл. 365 от ГПК ,цитиран неуместно ,да се извеждат подобни правила.
Общите коментари по темата за последиците от спогодбата , по аргумент от нейната цел , не могат да бъдат възприети като обосновка в подкрепа на основание за допускане до касационно обжалване. Съдържанието на спогодбата е диспозитивно според общата воля на страните, този принцип е зачел Софийски апелативен съд в обжалваното решение .
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №446 от 15.03.2011г. по гр.дело № 922/2010г.на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .