О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 05.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №496/2011 г.
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Г. срещу въззивно определение № 145 от 06.06.2011г. по ч. гр.дело № 415/2011г. на Х. окръжен съд , в частта , с което е потвърдно определение от 01.02.2011г за прекратяване на производството по гр.д№3261/2010г на ХРС по част от предявените искове с предмет обявяване недействителността на допълнително споразумение по трудов договор , отмяна на заповеди на директора на ответното училище за трансформиране на заемана от ищцата длъжност на 0.5 щатна бройка ,за намалено работно време и промяна на задължителната норма на преподавателска работа. Исковете са приети за недопустими и в тази част производството по делото е прекратено
В приложено към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , с единствената обосновка за неправилно произнасяне по поставените три въпроса : подлежи ли на обявяване със самостоятелен иск на клаузи на трудов договор , едностранно изменени от работодателя ; неподписаното от работника допълнително споразумение придава ли правна сила на споразумението и не следва ли същото да бъде обявено за недйствително по съдебен ред . Поставя се и процесуален въпрос , преформулирал оплакване за неправилни процесуални действия на първоинстанционния съд .
От ответника С. Х. Б. не е постъпил отговор .
Частната касационната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване , като съображенията за това са следните :
Преформулирана във въпроси , тезата на защитата за допустимост на иск по чл.74 ал.1 от КТ по отношение на предложено от работодателя допълнително споразумение към трудов договор ,което служителят не е подписал и не е приел , не сочи на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. В изложението не се прави разлика между липсващо споразумение и недействително споразумение по трудов договор . И. на иска по чл. 74 ал.1 и сл. от КТ е приложим към обективирани , а не към липсващи споразумения , каквото несъмнено е предложението на едната страна по трудовото правоотношение , останало неприето от другата страна . По въпроса за приложното поле на иска за недействителност с оглед отграничението, решаващо изтъкнато от въззивния съд , е налице обемна и константна пракитка на ВКС , даденото разрешение е в съответствие с нея и основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не е налице .
Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и по въпроса „следва ли след като съда е сезиран с няколко иска, да прекратява производството по някои от тях във фаза на производство по чл. 131 от ГПК ,без да връчва на ищеца отговора и доказателствата към него ,или следва да се произнесе по тяхната допустимост , основателност и доказаност с решението ”. Изяснен в трайната практика е и процесуалният въпрос с какъв акт и по какъв ред съдът се произнася, когато намери някой от обективно предявените искове за недопустим. Задължението на съда да следи за допустимостта на иска не се преклудира от предприетите последващи процесуални действия ,а произнесеното първоинстанционно определение в случая няма връзка с представени и приложени към отговора на исковата молба доказателства от ответника . Въпросът следвало ли е ищцовата страна да бъде запозната с доказателствата на ответника , за случай , при който отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил преди произнасянето на съда с определение по чл. 130 от ГПК , няма отношение към решаващата дейност на съда по допустимостта на част от исковете и обстоятелствата по делото , които са обусловили оспорваните от защитата изводи . Освен това към отговора на исковата молба ответникът в случая не е приложил доказателства , а съображенията на съда по допустимостта на исковете не се основават на обстоятелства , изтъкнати чрез възражения.
Касационно обжалване не следва да се допуска и
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 145 от 06.06.2011г. по ч. гр.дело № 415/2011г. на Х. окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.