3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 03.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1004/2011 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение от №177 от 06.04.2011г по гр.дело № 82/2010г. на Пловдивски апелативен съд , с което при новото разглеждане на делото от въззивен съд и след съобразяване с указания по отменителното решение №1002 от 07.01.2010г по гр.д. №3800/2008г ІV г.о на ВКС, частично е уважен иск по чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗоД) ,разгледан по реда на ЗОДОВ
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие с конкретно решение на Върховния касационен съд по процесуалния въпрос за обръщането на доказателствената тежест в чл. 9 от Закона за защита от дискриминация ,следва ли пострадалият от дискриминационно третиране единствено да твърди , без да доказва факти и обстоятелства , от които да се направи извод за подобно третиране . Приложено е решение № 153 от 14.06.2010г по гр.д.№6/2009г ІІІг.о , постановено по реда на чл. 290 от ГПК
Отговор от ответната страна не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Изтъкнатата от касатора като обосновка на процесуалноправен въпрос съдебна практика в решение № 153 от 14.06.2010г по гр.д.№6/2009г ІІІг., е по реда на чл. 290 от ГПК и е от категорията на задължителната , но само по отношение на даденото тълкуване по правния въпрос, на който е даден отговор. В цитираното решение е даден отговор на материалноправаен въпрос, свързан с равното третиране на половете в сферата на заетостта и условията на труд и същият няма отношение към обстоятелствата по настоящето дело . Други са били и обстоятелствата , спрямо които правилото на чл. 9 от ЗЗоД е приложено при разрешаване на спора по същество в решение № 153 от 14.06.2010г по гр.д.№6/2009г ІІІг.о. При горните обстоятелства се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , но и то не е налице.
Поставеният въпрос за съдържащото се в чл.9 от ЗЗоД доказателствено правило за разпределение на доказателствената тежест защитата извежда и предпоставя единствено от твърдението си ,че съдът е освободил ищеца от задължение да доказва фактите, от които може да се направи извод за дискриминация . Обжалваното решение, в своето съдържание, не дава основание за извод ,че при решаващата дейност на съда е следван изтъкнатия подход към доказателствата по делото и фактите са преценявани по начина ,от който касаторът се оплаква. Доказателственото правило на чл. 9 от от ЗЗоД е намерило приложение по настоящето дело предвид установените в тежест на ищеца факти относно вероятността , а именно , а че същият е бил с определена първа група инвалидност пожизнено , за него е изключена възможността за придвижване до обществени места без инвалидна количка ,която установено е ползвал при конкретни нужди , до конкретни обекти при реализиране на правото си на достъп до публични институции(община , болница ,поща ,читалище и др.), при конкретно установени от свидетелските показания трудности , резултатни от бездействието на ответника във връзка със задълженията му да осигури достъпна градска среда за хора с двигателни увреждания .
Доказателственото правило на чл. 9 от ЗЗоД е намерило приложение именно по начина ,съответен на възприетото в практиката на ВКС ,при това в резултат на указанията по отменителното решение №1002 от 07.01.2010г по гр.д.№3800/2008г ІV г.о на ВКС , постановено по реда на чл. 290 от ГПК . По въпроса за оборимата презумпция на чл. 9 от ЗЗоД и съдържащото се в нормата доказателствено правило , в отменителното решение на ВКС е възприета като принципно правилна практиката в решение № 1432/2008г по гр.д. № 1405/2006г ІІІ г.о на ВКС и е указано тя да се следва. Ищецът трябва да докаже вероятността да е дискриминиран ,а ответникът следва да опровергае при пълно и главно доказване тази вероятност . По отношение на случай ,сходен с настоящия ,като правилно е изтъкнато даденото в реш.№589/03.07.2008г по гр.д1728/2007г ІІІ г.о правно разрешение, включително по отношение на изводите от доказателствата . Обжалваното понастоящем въззивно решение на ПАС е съобразено с вече постановената по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК задължителна практика по изведения правен въпрос , при това практика ,постановена във връзка с конкретиня случай. В приложеното от касатора решение № 153 от 14.06.2010г по гр.д.№6/2009г ІІІг.о не се съдържа друго , противоречиво разрешение на поставения правен въпрос. Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК .
Воден от горното ВКС ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от №177 от 06.04.2011г по гр.дело № 82/2010г. на Пловдивски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .