3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 30.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1159/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на З. С. М. срещу решение №38 от01.03.2010г по гр.дело № 799/2009г. на Русенски окръжен съд, с която след частична отмяна на решение от 02.07.2009г по гр.д. №579/2008г на Районен съд [населено място] са приети за изцяло неоснователни искове за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ
В приложеното към жалбата изложение, изготвено от назначен на ищеца представител по реда на Закона за правната помощ се поддържа на първо място въззивният съд да е установил, че „решението на първоинстанционния съд е недопустимо” и при тази формулировка РОС е бил длъжен да приложи чл. 270 ал.3 от ГПК ,а не да разрешава спора по същество . Цитират се и основанията по чл. 280 ал.1 ГПК , по два въпроса. На първо място въззивният съд е приел да разглежда жалба на ответната Прокуратура , депозирана при липса на доказателства за легитимността на конкретния прокурор ,който е подписал същата като представител на Прокуратурата. Вторият въпрос е що е разумен срок за извършване на процесуалните действие по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС . Тезата на защитата е , че при изтекли две години от образуване на наказателно производство , при прекратено дело по чл. 369 ал.2 предл. второ от НПК и за случай , при който всички доказателства са били на разположение на прокуратурата ,срокът не е бил разумен . От значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е да се установят параметрите за разумността за подобен вид действия . Доводът е за противоречиви разрешения по този въпрос не е подкрепен с прилагане на съдебна практика .
След преценка , Върховен касационен съд ІІІ г.о счита, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване .
На първо място следва да се изтъкне , че посоченият от защитата на касатора цитат „решението на първоинстанционния съд е недопустимо”, няма опора както в буквалното , така и в смисловото съдържание на обжалваното решение и в същото няма подобна констатация . На страница четвърта от мотивите е използвана думата „недопустимо”, но по отношение на възприетото от първоинстанционния съд разширитенто тълкуване на материалните предпоставки за отговорност на държавата и във връзка с основанието на иска , а не за да се констатира порок при постановяване на първоинстанционното решение в процесуален смисъл.
Изолиран от смисъла , в който е употребен , изразът „недопустимо” не сочи да е налице мотива , който защитата на касатора изтъква като съдържание на обжалваното решение . Следователно и поставения в изложението процесуален въпрос за съответното процесуално действие и решение ,което въззивният съд трябва да постанови , ако констатира недопустимост на първоинстанционното решение , няма връзка с решаващите съображение на съда , в решаваща за изхода на делото насока по смисъла на ТР № 1 /2009 от 19.02.2010г на ОСГТК на ВКС .
На следващо място , легитимацията на участващия в производството по ЗОДОВ прокурор, включително при упражняване правото на жалба ,произтича от организацията и структурата на Прокуратурата на РБ, уредено в закон. Ето защо и процесуалния въпрос за представителството , в случай че въззивната жалба е подедена и подписана от представител на прокуратурата към съответния съд , разгледал делото , случаят по делото не поставя като свързан с основанията на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. По повдигнатия въпрос е налице задължителна практика , т.5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ,с която въззивният съд се е съобразил .
По въпроса що е разумен срок , решаващата дейност на съда по конкретното дело също не е дала основание за поставяне на въпрос по критерия на чл. 280 ал. 1 т.3 от ГПК . За случаи като процесния , при които е упражнено правото да се иска внасяне на делото в съда и е последвало прекратяване по реда на чл. 396 ал.2 от НПК ,приложение е намерила норма ,която е изключила вредоносното действие от забавяне на наказателното производство в срок извън разумния . Въпреки това , Русенски окръжен съд не е отказал преценка по същество във връзка с доводите на ищеца за причинена в тази връзка вреда , което е правилна практика . Няма неяснота, нито противоречие в съдебната практиката по въпроса , че прекомерността на срока при наказателно преследване е относимо обсотятелство и се преценява за всеки конкретен случай . Конкретна преценка е направена от съда и оплакванията на касатора са за необоснованост спрямо изводите на съда, но доводите в тази връзка са по съдържание касационни оплаквания. Те по същество не обемат, не обосновават и конкретизират общо формулирания правен въпрос кой срок следва да се приеме за разумен. Следва да се изтъкне ,за пълнота ,че мъчно може да бъде обосновано оплакване за прекомерност на воденото разследване при задвижена в срок процедура по отменения чл. чл. 396 ал.2 от НПК,в случая довела до прекратяване на наказателното преследване. Поставените от представителя на касатора М. въпроси , които , както и следва , са предпоставени от доводите на касатора и спорните въпроси по настоящето дело , задължително определят рамките , в които ВКС селектира касационните жалби и тъй като в конкретния случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване по тях , Върховен касационен съд, ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №38 от01.03.2010г по гр.дело № 799/2009г. на Русенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1 2