3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 24.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело № 812/2011г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .Образувано е по касационна жалба на О. Т. З. срещу решение №100 от 14.03.2011г. по гр.дело № 7/2011г. на Кюстендилски окръжен съд , с което е потвърдено решението от 08.11.2010г по гр.д. 187/2009г на ДРС , по отхвърлен иск на касатора с правно основание чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно обезпечителна отговорност от [община] на имуществени вреди ,нанесени на собствената й жилищна сграда от действието на съществувал в близост бетонов възел . В изложението по допускане на касационно обжалване посочва основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, предвид противоречие на обжалваното решение по решаващ за изхода му материалноправен въпрос с приетото в ППВС № 7 /1959г по въпроси на непозволеното увреждане ,както и решения на отделни състави на ВКС ,които са приложени по осонованието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .Самият въпрос не е формулиран изрично от защитата ,но като теза се свежда до основание за ангажиране на ответната община като възложител на „бетеновия център” и че не може да се изключва качеството , дори да не е установено кой конкретно е причинил вредите . Изводът, че ответникът има качеството на възложител според защитата е следвало да се направи с оглед на факта ,изтъкван от самия ответник , че бетоновият възел е построен през 1975г ,действал е като стопанско предприятие, по късно преобразувано в дружество с общинско имущество , обявено в ликвидация преди предявяване на иска. Изтъква се основание и по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК като се поддържа ,че нормата на чл. 49 от ЗЗД следва да се тълкува разширително и да обема в състава си случай като настоящия ,при който вредите са налице , причината е установена като свързана с експлоатацията на бетоновия център ,следователно има възлагане на работа .
От страна на ответника отговор не е постъпил .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Като е приел да липсват установени необходими елементи на деликтния фактически състав , при наличие на които единствено , заедно с допълнителни предпоставки по чл. 49 от ЗЗД , следва да се ангажира гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителя , въззивният съд по конкретното дело е съобразил произтичащото от материалния закон правило , че не може да бъде ангажирана отговорността на възложител , търсена с иска в лицето на ответника , без да се твърди и установи вредата да е нанесена от извършител ,т.е физическо лице , на което общината е възложила някаква работа .
Видно от обжалваното решение , решаващ за изхода на делото материалноправен въпрос в случая не е въпросът за необходимостта да бъде установено кой точно измежду работниците , на които е възложена работа , е причинил вредите , по който въпрос действително е налице трайна практика в изтъквания от защитата смисъл ,вкл. ППВС № 7 /1959г . От решаващо значение ,предвид оглед мотивите на съда и обстоятелствата по делото , които са ги обусловили , се е оказал друг въпрос , изразил се в отхвъряне на тезата на защитата, че между лицата [община] дол – възложител и посочения Бетонов център (или бетонов възел) – лице без уточнена правосубектност и понастоящем несъществуващо , е налице релевантно за състава на нормата правоотношение на възлагане , поради което и при „ разширително” тълкуване на чл. 49 от ЗЗД , да отпадне необходимостта от посочване и установяване на обсотятелството кой виновно е извършил увреждащото деяние и в какво се изразява същото , като действие или бездействие .
Обсъдената теза на защитата ,дори да се приеме за формулиран въпрос , няма връзка с приложното поле на критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като се предлага да бъдат изоставени или пренебрегнати за конкретния случай правила , съответстващи на ясното и точно съдържание на закона , при това без обосновка за връзка с относим към решаващите съображения на съда въпрос . По второто съображение , не е налице и основанието на чл. 280 ал.1 т.1 или т. 2 от ГПК , като следва да се добави , че приложените решения №1546/2003г по гр.д№ 1302/2002 ІV г.о , реш.по гр.д. № 1522/2005г ІV г.о и др. не подкрепят тезата по съдържанието на чл. 49 от ЗЗД ,развита в изложението и не става и ясно защо защитата счита , че приложените решения са в подкрепа на нейните доводи .
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №100 от 14.03.2011г. по гр.дело № 7/2011г. на Кюстендилски окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .