2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 03.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1110/2011 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. С. К. чрез пълномощник адв. Е.Д. срещу решение №205от 13.05.2011г по гр.дело № 221/2011г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 19.01.2011г по гр.д.1906/2008г на Районен съд [населено място] Отхвърлен е иск на касатора на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД за нищожност на договор за покупко- продажбата на имот като привиден ,отхвърлени са исковете на нищожност и унищожаемост на същия договор и на други поддържани основания .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, въпросът е определен като материалноправен , формурилан единствено с посочване на правната норма на чл. 26 ал.2 предл. пето от ЗЗД , дала правно основание на иска и негова правна квалификация. Уточнено е ,че въпросът „ касае обявяване на нищожност на привидните сделки ,както и накърняването на добрите нрави и константната практика , отнасяща се до приложението на законовата уредба” . В обсъждане на обстоятелствата по делото , които според защитата е следвало да доведат съда да друг извод по основанието на иска , се изразява тезата , че признаците на привидността са налице независимо от спазените „всички правила при сключване на сделката”,щом последица от покупко- продажбата е накърняване на имуществените интереси на ищеца като наследник по закон ,това е била и подразбиращата се цел на страните по покупко- продажбата. Мотивите на купувача и продавача са ясни – другият син на ищеца , сега касатор , да не може да оспорва разпореждането поради накърнена запазена част. Представени са като приложение две решения от каузалната практика на ВКС (реш. № 124/2006г с.№518/2005г І г.о и реш.№771/2005г по гр.д№ 1006/2004г ІІ г.о) с довод че обжалваното решение им противоречи
Отговор е постъпил от ответника Д. К., съображенията са по основателността на жалбата.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Основания по чл. 280 ал.1 от ГПК се поддържат без да е поставен конкретен правен въпрос . Цитирането на законовата норма сочи връзката с институт на материалното право , но не дава съдържание на самия въпрос , нито конкретност в смисъла , указан в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС . Правният въпрос , разрешен с обжалваното въззивно решение се конкретизира чрез предмета на спора и изводите на съда по конкретното дело в решаваща за изхода му насока , но не и за правилността на обжалваното въззивно решение , за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посредством общо формулиране и позоваване на нищожността при привидните сделки като правен институт , защитата развива тезата , че достатъчно за разкриване на симулацията е самия факт на сключената явна сделка за покупко- продажба от баща на син , когато има и друг низходящ и евентуален наследник с безспорно засегнат интерес , когато ответникът -купувач не е доказал да е платил цена , въпреки явното съдържание на нотариалния акт и твърдението на ответниците по иска за обратното. Според защитата, в тази хипотеза законът гарантира на засегнатия последиците на нищожността, а съдът незаконосъобразно е отхвърлил иска .
Макар непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както е в настоящия случай, само по себе си да е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, за пълнота следва да се изтъкне ,че поддържаната от защитата теза няма опора в закона и съдебната практика. Приложените съдебни решения № 124/2006г с.№518/2005г І г.о и реш. №771/2005г по гр.д№ 1006/2004г ІІ г.о не са пример в нейна подкрепа .Първото от цитираните решения е неотносимо към института на привидните сделки , то е произнесено във връзка с материалните предпоставки на друго основание за нищожност . Второто решение съдържа трайно възприето в практика разбиране кога договорът е привиден ,но не обективира пример за положителен извод при липса на каквито е да било доказателства в тази насока. Видно от мотивите, решаващо е било преценено наличието на признание , при спор между страните по сделката . От даденото разрешение не следва ,че при изтъквана от трето лице относителна симулация на сделка, в която не е участник , доказателствената задача по установяване на основанието за нищожност не е негова , че законът му гарантира положителен извод за нищожност на база качеството му на заинтересован наследник и не са от значение доказателствата по делото , чието обсъждане именно е довело въззивния съд до извод за неоснователност на иска .
Воден от горното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №205 от 13.05.2011г по гр.дело № 221/2011г. на Кюстендилски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .