3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 29.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Томов
ч. гр. дело №702/2011 г , като взе предвид следното :
Производството е образувано по частна жалба на Н. М. Н. срещу определение №466 от 14.07.2011г по ч.гр.д. № 388/2011г на Върховен касационен съд , ІV г.о с което е оставена без разглеждане касационна частна жалба срещу въззивно определение №5250 от 11.04.2011г по чгр.д. № 3160/2011г на Софийски градски съд . Потвърдено е било определение за връщане на исковата молба на настоящия жалбоподател, поради недопустимост на предявения иск .
Оплакването на касатора е за неправилност на определението , като основано на източник в нарушение на общностното право ,поради неосигуряване на публичност при разглеждане на неговото дело. В обжалваното понастоящем определение частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима предвид чл. 274 ал.4 от ГПК(ДВ бр.100 / 2010г) , но към момента на предявяване на иска е действала старата редакция , която не е изключвала възможността от касационно обжалване с частна жалба по признак, относим към цената на конкретния иск. Това е злепоставило основни права на ищеца . Иска се Върховен касационен съд да отправи запитване до Съда на Европейските общности по приложението на чл. 47 ал.1 и ал.2 от Х. на основните права на ЕС,с оглед приложената процесуална норма на вътрешното право .
Върховен касационен съд , състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 вр чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК .
Искането за спиране на производството по делото и отпваряне на запитване по чл. 628 и сл. ГПК е неоснователно. Пред Върховен касационен съд, ІV г.о е било обжалвано определение на Софийски градски съд ,което не подлежи на обжалване съгласно изричния текст на чл. 247 ал.4 от ГПК .Самата обжалваемост ,правилно преценена от състава на ВКС ІV г.о , няма връзка и с въпроса дали по действащия процесуален ред , когато съдът служебно прецени иска за недопустим и прекрати производството без да призовава страните , се осигурява справедлив процес, ефективно средство за защита и съвместимо ли е правото на публичен процес с тази вътрешна процесуална законова уредба, свързана с преценката за допустимост, в случая от обжалване .Няма и основания да се приеме довод за стълкновение с чл. 267 ,параграф трети от Договора за функциониране на ЕС и да се оправи запитване до Съда на Европейските общности. Неотносимо ,при липса на връзка с предмета на делото , е направеното с жалбата искане за тълкуване на чл. 47 ал.2 от Х. , като разпоредба от правото на ЕС.Липсва връзка между общностното право и приложените съобразно особеностите на конкретния случай норми на вътрешното право, които са правила от процесуално естество. Разпоредбата на чл. 628 ГПК поставя като условие за отправяне на запитване преценката дали разпоредба на правото на ЕС или на акт на негов орган е от значение за правилното решаване на делото, т.е. на първо място следва да е налице преюдициалност , каквато в случая липсва и на следващо място , изисква се връзка с разглеждане на спора по съществото му , а не на етап преценка за допустимост за обжалване пред съответен съд при производство от частен характер.(чл.234 ал.2 Д.) Преюдициалното заключение , а оттам – и преюдициалното запитване , трябва да има пряко отношение към предмета на главното дело. В случая оплакването, че като прилага вътрешното право по оспорван от ищеца начин , съдът накърнява основни права , не може да бъде преценено като съдържателно основание за отправяне на запитване , свързано с тълкуване . Ясно е , че касационно обжалване на прекратителните определения по реда на действащия ГПК е обжалване съгласно националното право , по смисъла на общностното право (чл. 629 ал.3 ГПК) Ясно е още , че правата по чл. 47 ал.1 и ал.2 от Х. на основаните права в ЕС не изключват,а предпоставят уредба в източник на процесуалното право на страната членка , който източник в случая е ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Върховен касационен съд , ІІІ г.о не приема довода , че от съдържанието на чл. 247 ал.4 от ГПК и действащия процесуален ред следва друго разрешение по допустимостта на постъпилата частна жалба , друга преценка по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК в изменената му редакция (ДВ бр.100 от 21.12.2010) съгласно на §25 от ПЗР на ГПК , влязла в сила от нейното обнародване, освен оставянето на жалбата без разглеждане . Допустимостта до касационно обжалване е уредена самостоятелно и с процесуални норми , чието изменение по правило влиза в сила веднага .Доводът за приложимо друго правило ,по силата на което да не се приложи императивна процесуална норма на действащия закон , е неоснователен .
По изложените съображения ВКС , ІІІг.о
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на Н. М. Н. ,чрез пълномощник Н. М. и съдебен адр. [населено място] , за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности по настоящето дело .
Оставя в сила определение №466 от 14.07.2011г по ч.гр.д. № 388/2011г на Върховен касационен съд , ІV г.о
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.