3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 30.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1067/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 785 от 16.05.2011гпо гр.д. № 557/11г на Софийски апелативен съд в частта , с която е потвърдено решение от 22.12.2010г по гр.д. №3213/2008г на Софийски градски съд, до размера на присъдените 3 000 лева обезщетение на неимуществени вреди по иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ , до пълния предявен размер от 10 000 лева искът е отхвърлен от Софийски апелативен съд и в тази част решението е влязло в сила .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 2 от ГПК от страна на Прокуратурата се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, обоснован като необсъждане на всички конкретни обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение ,определено в нарушение на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване . Прилагат се решения от практиката на ВКС(реш.№20/2010г гр.д№1609/2008г ІV г.о реш.№23/2009г гп.д № 816/2008г ІV г.о ) с довод ,че при сходни случаи обезщетенията се определят при големи различия . Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК се поддържа поради противоречие с ППВС № 4/1968г и довод за липса на мотиви относно причинно следствена връзка , противоречие с указанията по т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК
На основание чл. 288 от ГПК Върховен касационен съд ІІІ г.о счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване :
По общо формулирания в изложението правен въпрос свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД основанието по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК ,в процесуалния му аспект , не е налице .Оплакването за противоречие с указанията на ППВС №4/1968г при справедливо определяне на обезщетението за неимуществената вреда , както и за противоречие с т.11 от ТР №3/2005г поради липса на изводи относно причинната връзка , е бланкетно . Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,тъй като приложените решения не обосновават тезата за сходство на случаите и голямо различие в размера на обезщетенията . В постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС № 532 от 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о , реш.№643/2010г по гр.д№1916/2009 ІV г.о са дадени указания и насоки , на които обжалваното решение не противоречи. Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики .Тази преценка не липсва в обжалвания акт. Въззивния съд е намалил обезщетението , присъдено на първа инстанция ,като е изтъкнал конкретните съображения за това. Доводът на Прокуратурата за противоречие на решението с указанията по ППВС № 4/1968г. не е привързан към конкретните фактически и правни изводи на въззивния съд и е голословен . На стр. 3 от съобразителната част на решението Софийски апелативен съд е посочил кои конкретно обстоятелства мотивират определения размер на присъденото обезщетение – тежестта на обвинението и неговата продължителност от 10 месеца ,вида на наложената мярка за неотклонение ,а също и негативното отражение в професионален план и негативните преживявания , установени в конкретна степен от показанията на свидетели Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата на противоречие на решението със задължителното указание да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка , като изводът се мотивира . Мотиви са налице при направен логически извод , че повдигнатото незаконно обвинение е вредоносно. Разрешението на въззивния съд по този въпрос е в съответствие с приетото в решение № 429/2010г по гр.д. № 273/2009г ІІІ г.о и решение № 457/2010г по гр.д.№ 1506/2009г ІV г.о , практика по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК
Няколкото приложени към изложението съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД са определи или коментирани различни по размер обезщетения при различна фактическа обстановка , не са аргумент за противоречие . Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Приложените към изложението съдебни решения поначало не обосновават противоречие ,щом правен въпрос не е изрично , конкретно привързан към определени предпоставки на преценката , обективирана в обжалваното решение . Различните по размер обезщетения за различните случаи ,сами по себе си не са приемлив довод за наличие на хипотеза по на чл. 280 ал.1 т.1 -3 от ГПК. Ясни указания по въпроса кога определени в различен размер обезщетения обемат основанията , се дадоха с решение №830/2010г по гр.д. № 1898/2009г ІV г.о на ВКС ,постановено по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК .
Воден от изложеното Върховен касационен съд, ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване на решение № 785 от 16.05.2011гпо гр.д. № 557/11г на Софийски апелативен съд в частта , с която е потвърдено решение от 22.12.2010г по гр.д. №3213/2008г на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1 2