6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 30.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1121/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Й. С. А. срещу решение №540 от 31.03.2011г по гр.дело № 849/2010г. на Софийски апелативен съд в частта ,с която след частична отмяна на решение от 28.06.2010г по гр.д. №5273/2008г на Софийски градски съд е отхвърлен като неоснователен иск за обезщетение на имуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за неполучено трудово възнаграждение за определен период и е потвърдено отхвърлянето на искове за обезщетяване на други имуществени вреда , а в частта за неимуществените , до предявения размер.
В приложеното към жалбата изложение се посочва основание по чл. 280 ал.1 т. 2, т.3 от ГПК , по въпроси за естеството и „осъвременяването” на задължение за обезщетение и позоваването на ТР №2/1997 на ОСГК в тази връзка ;по въпрос за свидетелските показания като убедително доказателство при липса на съставен протокол за обиск и изземане на вещ ,чиято стойност се претендира; по въпроса за значението ,което има формално посоченото основание за освобождаване от длъжност, при положение ,че воденото наказателно производство е било пречка незаконно обвиненият да заема длъжност според професията си , както и по въпроса за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за определянето на справедливо обезщетение. Първият въпрос има отношение към две от исковите претенции за обезщетение на имуществени вреди , вторият има отношение към един от обективно съединените искове , а четвъртият към определеното обезщетение по иска за неимуществени вреди
Постъпила е и касационната жалба от Прокуратурата на РБ ,с която се обжалва решението в частта , с която е потвърдено осъждане да се заплати обезщетение . В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, обоснован като необсъждане на всички конкретни обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение ,определено в нарушение на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване .Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК при противоречие с ППВС № 4/1968г С довод за липса на мотиви за причинно следствена връзка се изтъква противоречие на обжалваното решение с указанията по т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и т. 19 от ТР №1 / 2001г ОСГК Поставя се и въпрос,свързан с един от уважените искове за обезщетение на имуществени вреди , а именно представлява ли лихвата върху иззета парична сума пряка и непосредствена вреда .Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,поради липса на мотиви.
На основание чл. 288 от ГПК Върховен касационен съд приема следното :
По касационната жалба на жалбата на Й. С. А. , след преценка , Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия и третия по ред въпроси в изложението на адв. П. Г. ,т.е по въпроса за приложното поле на разрешенията , дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 2 /1997г на ОСГК ,когато се претендира обезщетение на имуществени вреди от държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, изразяващи се в загубена стойност на внесена парична гаранция поради намаляване на покупателната способност на паричната единица. Основанието е по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и очертава допускане на касационната жалба за разглеждане по същество , в частта по отхвърления иск за сумата 8 000 лева, разлика между върнатата гаранция от 25 000 лева (неденоминирани) и действителната стойност на тази сума ,осъвременена на база средна работна заплата . Вторият въпрос , по който Върховен касационен съд приема довода на защитата за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК е противоречиво решаваният от съдилищата въпрос за значението , което има освобождаването на обвиняемия от работа при посочено от Кодекса на труда основание ,което формално няма връзка с предварителното разследване или качеството му на обвиняем , при положение , че с иска се претендира обезщетение поради оставане без работа за период след уволнението и се изтъква че воденото за продължителен период наказателно производство е било пречка за заемане на определена длъжност (счетоводител) ,като обвиняемият е имал професионална квалификация за нея. В обжалваното решение въззивният съд е приел ,че основанието за освобождаване от работа, както и фактът ,че след определен период бившият работодател е прекратил съществуването си , изключва извод за пълно и главно доказване по основанието и размера на вредата в тези случаи. В цитираната от касатора практика( реш.№462/2006г д№ 2220/03 ІІІ г.о ,реш. №1599/2005 по гр.д№ 876/2004 ІV го. и др.) са дадени различни разрешения по този въпрос .Допускането на касационната жалба до разглеждане при горните предпоставки съответно е в частта ,с която са произнесени двата иска за обезщетение на имуществени вреди .
В останалата част изложението по касационната жалба на ищцата не обосновава допускане до касационно обжалване. Формулираните като въпроси в т.2 и т.4 от изложението правни тези по съдържание представляват извеждане на решаващи изводи на съда както ги възприема и тълкува защитата , а по същество представляват касационни оплаквания за неправилна преценка на свидетелски показания , ангажирани като доказателства в подкрепа на факт от значение за основанието един от обективно съединените искове (втори въпрос) или бланкетен довод ,че не са взети предвид „всички доказателства относно физическото и психическо увреждане” при определянето на неимуществените вреди по справедливост. В изложението и допълнението към него не са развити конкретни съображения по двете поддържани тези , липсва ясно формулиране на правни въпроси по предмета на произнесените обективно съединени искове в тази част,липсва конкретно посочване и обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1 -3 от ГПК
По жалбата на Прокуратурата на РБ , Върховен касационен съд не приема да е налице изведен процесуалноправен въпрос и основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , а бланкетно оплакването за противоречие с указанията на ППВС №4/1968г при справедливо определяне на обезщетението за неимуществената вреда , или противоречие с т.19 от ТР №3/2004г поради липса на мотиви или изводи относно причинната връзка. Не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , основан на същите оплаквания .
По общо формулирания в изложението правен въпрос свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД основанието по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК в процесуалния му аспект не е налице . В постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС № 532 от 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о , реш.№643/2010г по гр.д№1916/2009 ІV г.о са дадени указания и насоки ,на които обжалваното решение не противоречи. Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики . Тази преценка не липсва в обжалвания акт. Доводът на Прокуратурата за противоречие на решението с указанията по ППВС № 4/1968г. не е привързан към конкретните фактически и правни изводи на въззивния съд и е голословен . На стр.- 4, стр. 5 от съобразителната част на решението Софийски апелативен съд е посочил кои конкретно обстоятелства мотивират определения размер на присъденото обезщетение Освен тежестта на обвинението и неговата продължителност от 17 години , далеч над всякакъв разумен срок , в случая е изтъкнато влошеното здравословно състояние на ищцата в резултат на психическо пренапрежение , включително задържането под стража – все обстоятелства , съобразени от въззивния съд като мотив да приеме за справедливо присъденото на първа инстанция обезщетение от 70 000 лева в конкретния случай. Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата на противоречие на решението със задължителното указание да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка , като този извод бъде и мотивиран Мотиви са налице при направен логически извод , че повдигнатото незаконно обвинение е вредоносно. Разрешението на въззивния съд по този въпрос е в съответствие с приетото в решение № 429/2010г по гр.д. № 273/2009г ІІІ г.о и решение № 457/2010г по гр.д.№ 1506/2009г ІV г.о , практика по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК
Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Няколкото приложени съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД са определи различни по размер обезщетения при различна фактическа обстановка , не са аргумент за противоречие. Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Приложените към изложението съдебни решения поначало не обосновават противоречие по правен въпрос , а и такъв въпрос не е изрично , конкретно привързан към определени предпоставки на преценката , обективирана в обжалваното решение. Различните по размер обезщетения за различните случаи ,сами по себе си не са приемлив довод за наличие на хипотеза по на чл. 280 ал.1 т.1 -3 от ГПК. Ясни указания за това кога определени в различен размер обезщетения обективират основанията , се дадоха с решение №830/2010г по гр.д. № 1898/2009г ІV г.о на ВКС ,постановено по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК . Не са основание и общите , бланкетни касационни оплаквания за неправилни изводи относно причинната връзка ,липсата на мотиви и пр.
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по въпроса представлява ли лихвата пряка и непосредствена вреда , подлежаща на възмездяване от държавата при иска по чл. 2 от ЗОДОВ , когато определена сума и била иззета и върната след приключване на наказателното производство.Прокуратурата на РБ се позовава на решение от казуалната практика , но по въпроса е налице задължителна за съдилищата , постановена по реда на чл.290 от ГПК практика в решение №281/2011 по гр.д. № 1684/2010г ІІІ г.о , с която практика обжалваното решение е в съответствие .
Воден от изложеното Върховен касационен съд, ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №540 от 31.03.2011г по гр.дело № 849/2010г. на Софийски апелативен съд в частта ,с която след отмяна на решение от 28.06.2010г по гр.д. №5273/2008г на Софийски градски съд е отхвърлен иск за обезщетение на имуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за 65 999 лв. от неполучено трудово възнаграждение за период 03.01.1992г – 02.07.2008г и е потвърдено отхвърлянето същия иск до пълния предявен размер , както и в частта , с която е потвърдено отхвърлянето на иск за сумата 8000 лева ,разняваща се по стойност на внесена през 1992г гаранция от 25 000 (неденоминирани)лева , както и в частта за отхвърлянето на иска за лихва върху тази главница, също и в частта за разноските.
Не допуска до касационно обжалване решение №540 от 31.03.2011г по гр.дело № 849/2010г. на Софийски апелативен съд в останалата част
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1 2