2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 06.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №597/2011г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Д. Т. Б. срещу определение №3240от 14.03.2009 по ч. гр. д №1652/2008г на Софийски градски съд , с което е оставена без уважение частна жалба на касатора срещу разпореждане на на СРС 42 състав от 17.07.2008г за връщане на постъпилата срещу постановено по гр.д. № 13354/2007г решение въззивна жалба ,поради неизпълнение на указанието по нея да бъде внесена дължавна такса
В изложение се поставят въпросите дали районният съд се е произнесъл по същество по подадената молба или се е произнесъл само по допустимостта и ако се приеме ,че първостепенният съд се е произнесъл само по допустимостта ,дължи ли се държавна такса и как следва да се определи нейния размер .Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,съображения в обосновка на основанието не са изтъкнати ,защитата счита въпросите за материалноправни и « от значение за точното прилагане на закона»
Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице, срещу въззивно определение . Съгласно чл. чл.274 ал.3 от ГПК същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като в изложението са поставени общи и неконкретизирани въпроси без връзка с решаващите съображения на съда и обстоятелствата по делото , които са ги обусловили.При постановено от първа инстанция съдебно решение,което не е било в полза на ищеца – жалбоподател ,същият е подал въззивна жалба и е оспорвал изисканата от него държавна такса ,която въпреки даваната многократно възможност не е внесъл,поради това жалбата е върната . При инстанционната проверка Софийски градски съд е направил извод за прилагане последиците на действащия процесуален закон , чл. 200 ал.1 б. „б” вр чл. 199 ал.3 вр ал.1 б. „в” но ГПК (отм) ГПК. Поставените в изложението въпроси нямат връзка с разрешения процесуален спор относно законсъобразността на обжалвано разпореждане и решаващите съображения на съда да остави без уважение частната жалба. При формулирането им , освен че се игнорира необходимостта от връзка с предмета на обжалвания акт и кръга въпроси, разрешени с него , се предпоставя несъстоятелния довод , че ако страната не счита постановеното на първа инстанция решение за произнесено по същество на спора , може да не изпълнява указанието за внасяне на държавна такса при въззивно обжалване в размера , определен от съда съгласно действащата тарифа за обжалване на решение с определен материален интерес.
По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване определение №3240 от 14.03.2009 по ч. гр. д №1652/2008г на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.