3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 21.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1403/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. „К.-2011” [населено място] срещу решение №103 от 28.05.2011г по гр.дело № 139/2011г. на Смолянски окръжен съд , с което е потвърдено решение от 09.02.2011г по гр.д. № 270/2010г на Районен съд [населено място] по трудов спор за отмяна на дисциплинарно уволнение , уважени са били искове срещу касатора с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 а т.2 т.3 от КТ и чл. 215 от КТ . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се цитира чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и се изтъква значението на случая за уеднаквяване на съдебната практика по отношение на понятието „системни нарушения на трудовата дисциплина”.Установеното в практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК разбиране(прил. реш.№162 /2010г гр.д№299/2009 ІV г.о) е несъответно на възприетото от въззивния съд , че системните нарушения следва да бъдат „тежки” . Освен това въззивният съд не е взел предвид вече наложено наказание „ предупреждение за уволнение „ и са приложени решения от съдебната практика , в които предходно наказание е съобразявано .За точното прилагане на закона е важно да се даде тълкуване на понятието откриване на нарушението ,да се посочат рамките на информацията ,за да се направи извод за точното време на узнаването и така да се прилага точно чл. 194 ал.1 от КТ .
Ответницата С. Н. Р. е заявила отговор, с който оспорва съображенията за допустимост на жалбата, относимостта на цитираната практика за евентуално основание по чл. 290 ал.1 т.1 от ГПК . Заявена е претенция за разноски .
Касационната жалба е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК , подадена е в срок от легитимирано лице .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по нея .
По поставения в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК общ въпрос за съдържанието на понятието „системни нарушения на трудовата дисциплина” в практиката на ВКС има установено разбиране ,изразено в приложените реш.№162 /2010г гр.д№299/2009 ІV г.о ,реш.№1718/2002 гр.д.№2050/2001г ІІІ г.о,реш.249/1995г д.№1548/1994г ІІІ г.о включително. Квалифициращият признак за системност по чл. 190 ал.1 т.3 от КТ не се извежда от тежестта на всяко от нарушенията,преценени по отделно , нито преценката за тежест по чл. 189 ал.1от КТ се прави по отделно, за всяко от системните нарушения, взети самостоятелно. Преценката за тежест се прави във връзка с поведението на работника . Въззивният съд обаче не е приел обратното като е изтъкнал ,че всяко едно от нарушенията трябва да бъде годно на предизвика дисциплинарна репресия ,т.е не трябва да е погасено по давност и че изброяването в чл. 190 от КТ е примерно.Не е дал и повод защитата да счита ,че е игнорирано и не е преценено наложеното преди уволението наказание „предупреждение за уволнение” . Смолянски окръжен съд се е ръководил от разбирането ,че системност има при нарушения ,извършвани често и съществува упоритост в поведението на служителя ,с което нарушава трудовите задължения , същото разбиране е и утвърденото в съдебната практика .По този въпрос не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд не приема и довода , че по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК следва да се даде точно тълкуване на понятието „откриване на нарушението”по смисъла на чл. 194ал.1 КТ. Касае се за обстоятелство – факт от действителността , а не за понятие , чието съдържание да се извежда от непълна или неясна норма на закона .Според установената практика , от която са част и приложените съдебни решения , изводът относно момента на откриване на нарушението се основава на конкретните обстоятелства и подлежи на установяване с всички доказателствени средства , ако е спорен. В настоящия случай е било установено , че председателят на кооперацията и субект на дисциплинарна власт е имал лично участие , съответно лично възприятие и знание за действията на служителката по документиране на устно наредени , или известни му конкретни плащания , съставянето на разходни документи за които са квалифицирани в последствие като нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 т.10 КТ , след като двумесечния срок по чл. 194 ал.1 КТ е бил изтекъл. Принципно следва да се изтъкне ,че не е необходимо с цел развитие на правото да се указват примери на фактическа обстановка за откриване на нарушение , нито е необходимо да се извеждат хипотезите в приложното поле на нормата по обобщени признаци , за да са отграничи от тях настоящият случай ,в своята конкретност .
Доводите за неправилна и едностранна преценка на гласни доказателства изразяват касационно , при това бланкетно оплакване по същество и не са обосновка на правен въпрос извън вече обсъдените по- горе.
На ответницата се дължат разноски ,установени в размер на 400лева
Предвид гореизложеното, ВКС , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №103 от 28.05.2011г по гр.дело № 139/2011г. на Смолянски окръжен съд
Осъжда Г. „К.-2011” [населено място], общ.Ч. да заплати на С. Н. Р. от [населено място] сумата 400 лева разноски .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .