4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 01.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1032/2011 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. В. Д. срещу решение от 28.04.2011г по гр.дело № 14553/2010г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 22.10.2010г на Софийски районен съд , в трудов спор са отхвърляни искове по чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ за незаконосъобразност на уволнение по чл. 328 ал.1 т.10 от КТ . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочат всички основания на чл. 280 ал.1 от ГПК , по въпросите допустимо ли е при уволнение поради план за усъвършенстване на структурата на Б. извършването на подбор да не е задължение, длъжен ли е работодател , приложил разпоредбата на чл. 328 ал.1 т.10 КТ , да извърши подбор , когато лицата, отговарящи на изискването за пенсиониране, са повече на брой, отколкото длъжностите , които се съкращават. Доводите за задължителен характер на подбора в случая защитата подкрепя с решения №506/1999г по д.№510/1998г на ВКС,реш.№672/1988г гр.д№548/1988г на ВС и реш. №810/1992г ІІІ г.о ВКС , изтъква се и противоречие с ППВС №6/1959г и допусната дискриминация по смисъла на Директива 2000/78/ЕО. Противоречие с практиката на Върховния касационен съд се изтъква и по въпроса дали при изчисляване на трудовия стаж за пенсиониране по чл. 328 ал.1 т.10 КТ работодателят има право да включи период на майчинство без съгласието на служителя за това. Приложено е решение № 1299/2005г по гр.д№ 832/2003г ІІІ г.о , което според защитата противоречи на възприетото от Софийски градски съд по въпроса за установения осигурителен стаж .
В отговор Институт за гората при оспорва да е налице противоречиво решаване на въпроса за основанието по чл. 328 ал.1 т.10 от КТ , приложенвата практика и поставените въпроси нямат отношение към основанието за прекратяване на правоотношението в случая
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК поставя въпроси за задължителния характер на подбора с оглед тезата на защитата , че при прекратяване на трудовото правоотношение , в трудовия спор за неговата законосъобразност е от значение не основанието , посочено от работодателя , а основание , което работника или служителя счита за приложимо. Подобна теза няма опора нито в съдебната практика , включително приложената , нито в Кодекса на труда и принципния ред , по която се упражняват субективните права. Принцип на трудовото право е , че при множеството уредени в Кодекса на труда основания за прекратяване на трудово правоотношение , избор на работодателя е на кое от тях да се позове и този избор определя предмета на спора за законосъобразност на уволнението. Освобождаването на ищцата от работа е на основание , което няма връзка с уредбата по чл. 329 от КТ, като на поддържания от защитата довод е отговорено,че работодателят има възможност да прецени кое свое право да упражни . В настоящия случай основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е по чл. 328 ал.1 т.10 КТ ,което е предпоставило и решаващите изводи на съда ,в решаваща за изхода на делото насока , т.е съобразен е самостоятелният характер на конкретното прекратително основание. Връзка с предмета на делото има единствено въпросът следва ли работодателя да включи към осигурителния стаж един период на майчинство , без съгласието на служителя за това , но същият не е от решаващо значение . В конкретния случай относимостта на въпроса е предопределена от установеността на фактите и удостоверяването им по съответния ред . Ищцата не оспорва размера на удостоверения от НОИ осигурителен стаж (който във всички случаи е над 34 години) ,не е оспорено и приетото по делото заключение на вещо лице , но се оспорва правото на съда да преценява съответните факти в спора относно законовите предпоставки за пенсиониране по чл.68 ал.1 от КСО . Съдът обаче е длъжен да преценява относимите факти и даденото в тази връзка разрешение не е в противоречие с практиката на ВКС , включително с приложеното решение № 1299/2005г по гр.д№ 832/2003г ІІІ г.о .Защитата избирателно се позовава на част от мотивите в този акт ,но съдържащото се в приложението анотирано разрешение на правния въпрос от ВКС ІІІ г.о ,като цяло не подкрепя тезата на касатора : фактите са обективни и щом са установени , работодателят може да се позове на тях, като упражни правото си по чл. 328 ал.1 т.10 от КТ и без значение е дали работникът желае това . Именно упражняването на конкретното право е преценено като законосъобразно и в случая противоречие с практиката на ВКС не е налице. В изложението липсва и съдържателен довод за основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
Ответникът в производството не е установил разноски в настоящето производство ,което на този етап на произнасяне е по допускане на касационнатата жалба .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 28.04.2011г по гр.дело № 14553/2010г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .