3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 30.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №957/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. срещу решение №752 от 10.05.2011г по гр.дело № 460/2011г. на Софийски апелативен съд, с която след частична отмяна на решение от 30.07.2010г по гр.д. №1192/2009г на Софийски градски съд е намалено обезщетението за неимуществени вреди ,като иска с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 3000 лева и в частта , с която е потвърдено отхвърляне на иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 17 245 лева от неполучено възнаграждение при чуждестранен работодател за определен период на забрана да се напуска страната .
В приложеното към жалбата изложение се посочва основание по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК , въпросът по чл. 280 ал.1 от ГПК защитата разбира като основание и право на ищеца да бъде обезщетен за имуществени вреди в случай като настоящия , при който Прокуратурата е образувала множество отделни предварителни производства , всяко с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 242 ал.4 предл. първо във вр. ал.1 НК във вр чл. 20 ал.3 от НК. Производствата , водени паралелно , са прекратени ,като по всяко от тях е била наложена незаконосъобразно мярка да не се напуска страната , довело до настъпване на търсените имуществени вреди , по същество пропуснати ползи. Исковете с правно основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ ,предявени в една искова молба , са разделени в отделни съдебни производства , по които са постановени решения (на първа инстанция ) , разкриващи различия. Доводът е и за противоречиви разрешения , тъй като в едни случаи търсеното обезщетение е присъдено частично , а в други случаи искът е бил отхвърлен, различни са и съображенията на съда за това. Представени са седем броя съдебни решения , всички постановени от състави на Софийски градски съд като първа инстанция , по разделеното исково производство , по претенциите на ищеца и при сходни факти . Така изложените обстоятелства според защитата дава основание жалбата да се допусни до разглеждане по същество .
В отговор , Прокуратурата на РБ оспорва да е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане. Приложените решение не отговарят на условието да са влезли в сила.
След преценка , Върховен касационен съд ІІІ г.о счита, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване .
На първо място , в изложението не е формулиран правен въпрос и без да се изпълни това изискване на закона , доводът за противоречие между постановени съдебни решения е лишен от конкретност и обосновка. Поставеният от касатора въпрос задължително определя рамките ,в които ВКС селектира касационните жалби и непосочването му , само по себе си ,е достатъно основание за недопускане на жалбата до разглеждане .
За пълнота следва са се изтъкне , че от значение по смисъла на ТР №1/2009г на ОСГКТК на ВКС е само това изтъкнато противоречие ,което представлява разрешение по правен въпрос в решаваща за изхода на делото насока.В случая искът за обезщетение на имуществени вреди е отхвърлен, , тъй като представените писмени доказателства – частни документи с издател чуждестранно лице ,са били оспорени от ответната Прокуратура , а публична заверка „А.” съгласно Конвенцията ,при частен акт не доказва истинността на частния документ в насоката, касаеща спора. Независимо от обстоятелството , че образуваните за отделно разглеждане дела са при общи факти , по основателността на иска или неговото доказване е възможно решаващият съд да изтъкне различни мотиви и да основе решението си на различни преценки , в която връзка различни да се окажат привързаните към решаващата дейност на съда правни въпроси . За изтъкната разлика страната и нейната защита следва да дължи сметка при посочване на основание за касационно обжалване и формулиране на правния въпрос в изложението . Конкретна относимост към решаващите съображения на съда , в решаваща за изхода на конкретното дело насока , ще има единствено формулиран въпрос , който е включен в предмета на спора и е предопределил изхода на делото в процесния случай . Защитата не е посочила ясно и точно кой е този правен въпрос ,а той не е един и същ по всички дела . Не се изтъква ,нито представя в приложение друго влязло в сила решение , свързано с решаващата доказателствена преценка в случая Освен това , приложените от защитата съдебни решения на СГС са по дела между същите страни , образувани след разделяне на производството , постановени на първа инстанция и съдебните решения не са влезли в сила , т.е не съставляват обосновка и пример за противоречива практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .
Воден от изложеното Върховен касационен съд, ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №752 от 10.05.2011г по гр.дело № 460/2011г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1 2