5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 22. 02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1285/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. ,малолетен , действащ чрез своята майка и законен представител Д. И. М. срещу решение №114 от 19.04.2011г по гр.дело № 121/2011г. на Старозагорски окръжен съд , с което е отменено решение от 08.12.2010г по гр.д. № 500/2009г на Р. РС Искове от името на малолетния ищец с правно основание чл. 200 от КТ за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука ,причинила смъртта на неговия баща , са отхвърлени .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване по иска за неимуществените вреди се сочи чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по въпроса дали изплатеното и получено застрахователно обезщетение се приспада и как следва да се приспада, ако единия от исковете, за неимуществени вреди е уважен , а другия отхвърлен (след като е отменено първоинстанционното решение за уважаването му ) . Цитира се практика на ВКС , конкретни съображения са изтъкваното противоречие не са развити. В частта , произнесена по отхвърления иск за имуществени вреди решението се обжалва ,като се поставят два процесуални въпроса ,касаещи задълженията на съда и се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК
В отговор ответникът по жалбата Р „Т. -1” , [населено място] , клон на ”М. М.- изток” , оспорва поставените въпроси да са относими към изхода на делото ,или да е налице допусната противоречива практика .Оспорват оплакването, че неправилно са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение .
След преценка ,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Върховен касационен съд приема довода на защитата в изложението , че правилно е дължимото от работодателя обезщетение на основание чл. 200 от КТ да се намалява с размера на получената сума – застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховане на работниците в случаи на трудова злополука , без оглед на това дали вредите са имуществени, или неимуществени . В този смисъл е и практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК , изразена в приложеното решение №211 от 2010г по гр.д. № 719/2009г.
Върховен касационен съд не приема довода на касатора ,че обжалваното въззивно решение съдържа различно разрешение по поставения въпрос, в противоречие с цитираната практика. Въззивният съд е съпоставил полученото застрахователно обезщетение с обезщетението, което е приел за установено по основание , справедливо по размер и дължимо от работодателя , в случая то е за неимуществените вреди. Съпоставката е довела съда до извод , че застрахователното плащане покрива изцяло тази вреда ,а другата заявена с иска вреда не е приета за установена по делото. Претенцията за обезщетение в частта за пропуснатите ползи (имуществени вреди ), от издръжка , която би получавал малолетния ищец до навършване на пълнолетие , е отхвърлена като неоснователна предвид размера на отпуснатата наследствена пенсия , поради това и получената застраховка не е „приспадана” от обезщетение, което не се дължи и се претендира неоснователно . Няма как правилото за приспадане в чл. 200 ал.4 от КТ да се отнася за обезщетение , което не е дължимо.
Без връзка с делото и неговия изход са поставени и двата процесуалноправни въпроса в изложението, в частта по иска за имуществената вреда .
Първият въпрос преформулира едно лишено от опора в принципите на състезателния процес тълкуване на защитата ,че макар ответникът да е оспорил иска , съдът следвало да приеме ,че го е признава по основание ,щом е развил доводи и изтъквал доказателства единствено по въпроса имало ли съпричиняване . Тезата на защитата не държи сметка за очертания по делото спорен предмет, въпросът няма връзка с решаващата дейност на съда , обективирана при преценка на обстоятелството налице ли е конкретната вреда , чието обезщетяване се претендира
Вторият поставен процесуалноправен въпрос е длъжен ли е съда при определянето на „необходимия размер на доходите на дете – член на семейството” , да вземе предвид доходите както на бащата , така и на майката. Въпросът няма отношение към предмета на изследване , проведено от решаващия съд по основанието на иска при конкретната фактическа обстановка по делото. Не е ясно какво отношение към основанието на иска би имало обсъждането на доходите на майката , за която е било установено ,че не работи .При най- благоприятно за ищеца положение,т.е без да се предвижда част от издръжката да се покрива от доходите на майката, въззивният съд е приел конкретния общ размер на наследствената пенсия на детето и надбавките като равностоен или по- висок от издръжката ,която детето би получавало , ако бащата бе жив. В изложението липсва съдържателен довод за основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и по този въпрос .
Тъй като основание за допускане на касационно обжалване на решението не е налице , на разглеждане подлежи оплакването в жалбата , че въззивният съд неправилно е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на законния представител на основание чл. 78 ал.8 от ГПК , при положение ,че в хода на въззивното производство е отчетен настъпил след завеждането на исковата молба факт – получаване на застрахователно обезщетение в полза на ищеца ,което погасява изцяло правото му на справедливо обезщетение в този процес. От мотивите на решението е видно ,че по отношение на иска в частта за неимуществените вреди, въззивният съд приема за дължимо по- високо от присъденото на първа инстанция обезщетение , но приема вземането за погасено предвид извършения в хода на делото превод . В този случай , по аргумент от чл.78 ал.2 от ГПК ,на ответника не се дължат присъдените разноски и в тази част определението на въззивния съд ,съдържащо се в обжалваното решение , следва да се отмени, а искането за присъждане на разноски , да се отхвърли .
Воден от гореизложеното .Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №114 от 19.04.2011г по гр.дело № 121/2011г. на Старозагорски окръжен съд
Отменява решение №114 от 19.04.2011г по гр.дело № 121/2011г. на Старозагорски окръжен съд в частта, представляваща определение по разноските , с която Д. И. М. е осъдена да заплати на Р. „Т. -1” , [населено място] , клон на ”М. М.- изток” сумата 450 лева разноски , като
Оставя без уважение искането на Р. „Т.-1”, [населено място] , клон на ”М. М.- изток” за присъждане на разноски в производството на основание чл. 78 ал.8 от ГПК
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .