3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
С. 25.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България Трето отделение , в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
Д. Д.
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №764/2012г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 от ГПК
Образувано е по частна жалба на С. Л. К. срещу определение №3257 от 22.02.2012 по ч. гр. д №2446/2012г на Софийски градсдки съд , с което е потвърдено разпореждане от 05.01.2012г за връщане на искова молба поради невнасяне на указаната държавна такса на основание чл. 129 ал.3 вр. ал.2 ГПК
Жалбоподателката, чрез пълномощник адв. П. , излага доводи за незаконосъобразност на постановеното определение Изтъква че съдът е бил подведен от отбелязвания на съдебния деловодител ,извършени в нарушение на служебни задължения и оспорвани като неверни Нито страната , нито нейните пълномощници са били редовно уведомени .При указания да се представи изложение , правният въпрос е уточнен като неизпълнение на разпоредбите на чл. 37 и сл. ГПК и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила в тази насока ,поддържа се основание за допускане до касационно разглеждане по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК
В отговор ответникът Е. А. счита жалбата за недопустима ,въпрос „по чл. 37 ГПК” е многократно и последователно решаван от ВКС .
Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице, срещу въззивно определение . Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК,цитиран от защитата без съдържателна обосновката ,необходима по този текст съгласно указанията в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не е изпълнено и общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК , в изложението да е поставен правен въпрос . Изтъкват се обстоятелства , които в обжалваното определение въззивният съд не е преценявал решаващо и не е обсъждал въобще , тъй като не ги е приел за относими към реда за уведомяване .
В частната жалба се сочи като правен въпрос , решен неправилно , приетото от съдилищата без основание , че адвокатът на жалбоподателката е уведомена лично , по телефона ,за размера на дължимата от ищцата такса. Въпросът касае фактическите изводи , а не приложимото право и така формулиран , не е правен. На следващо място , въззивният съд нито е приемал, нито е коментирал наличето на оспорваното уведомяване, отбелязано от деловодителя на дата 29.11.2011г.по повод друго процесуално действие (получаване на поискано удостоверение) . Решаващият извод ,че ищцата е била надлежно уведомена за задължението да внесе дължимата държавна такса , е основано на върнатото в цялост (на 21.12.2011г)съобщение , надлежно изпратено на единствено посочения в исковата молба адрес ,при данни в съобщението, удостоверяващи обстоятелства по чл. 41 ал.1 ГПК, в следствие на което прилагането на чл. 41 ал.2 ГПК е прието за процесуално законосъобразно, а още и поради това , че страната е знаела за определената държавна такса , задължението да я внесе и определеният процесуален срок ,тъй като от нея е постъпила молба на 19.10.2011г, от чието съдържание следва този единствено извод .
В допълнително уточнение(вместо изложение) , постъпило след указание по изпълнението на изискванията 280 ал.1 ГПК , защитата сочи като правен въпрос неизпълнение „на разпоредбите на чл. 37 и сл. ГПК и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила в тази насока” ,подкрепени единствено с коментар на действията на деловодителката ,извършила оспорваното отбелязване,за нарушение на служебни задължения от страна на последната и пр. Въпросното отбелязване , както вече се изтъкна ,Софийски градски съд не е приел за факт , свързан с процесуалните срокове за изпълнение на указанията в конкретния случай . В изложението не само липсва ясно формулиран правен въпрос ,но и съображенията на защитата не са свързани с тези на съда и обстоятелствата , които са ги обусловили. Нормата на чл. 37 ГПК не съдържа указание или правило, което въззивният съд да е игнорирал в своето определение ,при извода кои процесуални актове на съда са станали известни на ищцата и кога. Изискванията за обосновка по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също не са изпълнени, а това не е и възможно , без да е формулиран правен въпрос . Поради това , както се изтъкна и в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС , непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както е в настоящия случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване определение №3257 от 22.02.2012 по ч. гр. д №2446/2012г на Софийски градсдки съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.