3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1079
София, 21.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4140/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. С. С. от [населено място] срещу решение № 580 от 24.03.2014г по гр.дело № 232/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение №.4666 от 29.11.2013г на Районен съд Пловдив за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата М. И. ,навършил 14 години и С. И. , навършил 10 години , на бащата , местоживеенето е определено при него , при разширен режим на лични контакти с другия родител , сега касатор и е определена дължимата издръжка.
В приложеното към жалбата изложение се формулира процесуалноправен въпрос следва ли съдът да обсъди всички доказателства и доводите на страните , сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Според касаторката не са обсъдени доказателства за упражнено насилие срещу нея от дядото на детето по бащина линия поради което е напусната дома на съпуга си , което е в противоречие с решение №1116 от 2008г V г.о на ВКС ,в което е изтъкнато това съществено нарушение. На следващо се посочва противоречие на решението със съдебната практика по въпроса дали когато претенциите на бащата се основават преимуществено не на собствените му родителски качества и на способностите му да полага грижи , а на помощта на трети лица , каквито са родителите му , тези обстоятелства следва да вземат превес. .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросът свободен ли е съдът да основе решението само на избрани от него доказателства , без да обсъди всички събрани по делото , е разрешен в практиката на ВКС. В мотивите съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти , както е посочено в редица решения от практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК включително . Но при изложение , в което този процесуалноправен въпрос се поставя без необходимата обосновка и конкретизация, свързана с обективирани в мотивите на обжалвания акт решаващи преценки на съда ,въпросът преформулира единствено касационно оплакване.
В настоящето изложение въпросът е поставен твърде общо,липсва връзка с конкретните решаващи изводи на въззивния съд , липсва обосновка каква е връзката с изтъкваните като необсъдени факти които защитата на касаторката свързва с причините да напусне семейното жилище преди две години, с изхода на делото по отношение на родителските права . От решаващо значение за съда са били обстоятелства и факти, свързани с поведението на всеки от родителите и отношението му към децата през тези две години , закономерно довели и до изразеното от децата предпочитание при изслушването им пред съда . В тълкувателната практика на ВКС е разрешен въпросът за прилагането на критериите в чл.59 ал.4 от СК при съвкупна преценка на обстоятелствата, както именно е подходил и въззивния съд .
Вторият поставен въпрос също е без обосновка. Твърдението на жалбоподателката , че не бащата , а родителите му се грижат преимуществено за децата, не кореспондира с фактическите изводи на съда , основани на доказателствата по делото . Именно бащата полага непосредствени грижи за двете деца ,като за периода на раздяла липсват данни майката да се е грижела сама за тях. От изложението не става ясно защо защитата счита , че обжалваното решение е в противоречие с конкретно цитираната съдебна практика на ВКС и други съдилища. Въззивният съд е отдал приоритет на бащата, включително по критерия възпитателски качества , като е изтъкнал положителният резултат от полаганите от него до сега грижи , възрастта на децата , авторитетът , който бащата има за тях и желанието им да останат при него . Към майка си децата таят обида по причини , които не се коренят в поведението на другия родител и майката не е ангажирала доказателства ,че се е опитала да преодолее това състояние , че е положила усилие в тази връзка. Така даденото разрешение на спорния въпрос е при съвкупна преценка по критериите на ППВС №1/ 1974г., както те са разяснени. Върховен касационен съд не приема довода , че въззивният съд е основал решението си на избрани от него доказателства , други не е обсъдил и не е съблюдавал критериите в задължителната практика при цялостната преценка в интерес на децата .В случая решаващото съображение на съда за това кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права , е било мотивирано от установеното поведение на двамата родители спрямо децата и потребностите им – с оглед възраст и пол включително. Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 580 от 24.03.2014г по гр.дело № 232/2014г. на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .