3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1083
София, 05.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и двадесет и четвърти октомври , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4366/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. Ю. Р. срещу решение от 14.03.2013г по гр.д.№8453/2012г на Софийски градски съд ,с което е потвърдено решение от 19.03.2012г по гр.д 45634/20111г на СРС 64 състав , постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение поради съкращение на щата,чл.326 ал.1 т.2 КТ . Прието е , че оспорваното като фиктивно съкращение на две щатни бройки в отдел „Правен” при работодателя Б. М. Г. ЕАД е реално , след законосъобразен подбор и оценка по критериите 329 ал.1 КТ .
В приложеното към жалбата изложение , по поставените въпроси общо се изтъкват всички основания на чл. 280 ал.1 ГПК.Поставя се въпрос налице ли е реално съкращение в случай ,че длъжността”юрисконсулт” се преименува в „старши юрисконсулт”, без да е доказана разлика в характера на работата и изискванията за заемане . Посочена(цитирана) е практика на първоинстанционни и въззивни съдилища , която не е приложена ,с довод за противоречиво решаван въпрос. Въз основа на отхвърленото от решаващия съд възражения за фиктивен характер на съкращението е поставен и въпроса колко време след извършване на уволнение по чл. 328 ал.1 т.2 ,предл второ КТ, не следва да се назначава служител на длъжността,за която е извършено съкращение. На следващо място се поставят два процесуалноправни въпроса : при направено оспорване на частен документ съдът длъжен ли е да открие производство по чл. 193 и сл. ГПК и може ли документът да се кредитира като истински без исканата проверка .В тежест на кого е да докаже дали извършеното съкращение е реално или фиктивно ,достатъчно ли е за доказване на това обстоятелство да се представят само частни документи
Ответникът по жалбата Б. М. Г. ЕАД е заявил писмен отговор.Счита касационното разглеждане за недопустимо по аргумент от цената на иска за обезщетение ,която е под размера на чл. 280 ал.2 ГПК Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението са формулирани въпроси ,но липсва обосновка по конкретните основания на чл. 280 ал.1 т 1-3 ГПК , свързани с решаващите съображения на въззивния съд , липсва и връзка на двата въпроса от материалното право, свързани с признаците на реалното съкращение на щата , с установените и решаващо обсъдени от съда обстоятелства ,довели до извод ,че съкращението в случая не е фиктивно .На доводите на касатора ,че длъжностите ”юрисконсулт” и „старши юрисконсулт” се различават само по наименование , е отговорено в решаващите мотиви с оглед тезата на защитата ,че двете съкратени бройки били „трасформирани”, както ищецът определя последващото или едновременно със съкращението създаване на длъжност за същата работа , но с различно наименование . Отговорът на съда се състои в цитиране съдържанието на съпоставените щати разписания ,от които следва обратното на твърденията на ищеца. Съобразно установеното по делото и съгласно щатните разписания, старото и новото , се касае за различни длъжностни позиции , а съгласно длъжностните характеристики изискванията за заемането им са различни, тъй като за длъжността „старши юрисконсулт” се изисква стаж по специалността.Поради това е неотносимо , а не е било и установено, дали след извършеното съкращение работодателят е търсил да назначи „старши юрисконсулт”. Твърдения , които не кореспондират с фактическата обстановка по делото, преценявана от съда ,но са въведени и предпоставят правния въпрос в изложението, не могат да обосноват допускане до касационно обжалване , поради несъобразяване с условието въпросът да е в решаваща за изхода на делото насока и отговорът му да е обуславящ за решаващите изводи на съда по спора .
Неотносимо се повдига като процесуален въпрос този за производството при оспорване на документ Производство съдът не е откривал, ищецът е оспорил представените вътрешни заповеди на работодателя – за съкращение , за определяне реда на подбора и пр. като антидатирани и съставени за целите на процеса , който случай не предпоставя отделно производство и произнасяне на съда по истинността на документа отделно от общата преценка на доказателствата , каквато е извършена. Тук съдът по същество е съобразил ТР №3/2011г ОСГК. Последният от формулираните въпроси в изложението не отговаря и на общото условие на чл. 280 ал.1 ГПК , лишен е от правно съдържание ,тъй като не се прави разлика между факт и преценка на факт , т.е фактически извод. В случая въззивният съд не е освободил работодателя от тежестта да докаже обективните обстоятелства ,въз основа на които съдът преценява дали съкращението е реално. Всички поставени въпроси са лишени от обосновка по конкретните основанията за допускане до касационно обжалване , както тези основания са разяснени в тълкувателната практика на Върховен касационен съд , в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК
На основание чл. 78 ал.8 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят 150 лева възнаграждение по този ред ,за защита пред настоящата инстанция
Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 14.03.2013г по гр.д.№8453/2012г на Софийски градски съд
Осъжда А. Ю. Р. да заплати на Б. М. Г. ЕАД сумата 150 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .