3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 07.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1016/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Х. срещу решение от 02.04.2012г по гр.дело № 11723/2011г. на Софийски градски съд , с която е потвърдено решение от 24.06.2011г по гр.д № 38301/2010г на СРС в частта , с която иска на касатора по чл. 200 от КТ, за обезщетение за имуществени вреди в резултат на професионално заболяване и усложнения е отхвърлен до пълния предявен размер .
Като основание за допускане до касация се поддържа чл. 280 ал.1т. 3 ГПК ,по материално правен въпрос относно приложението на чл. 200 ал.1 КТ
Ответникът [фирма] не е взел становище.
Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира , че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество .
Формулиран е материалноправен въпрос , дали при прилагането на чл. 200 ал.1 КТ в случаите , когато заболяването на работника е пожизнено , с прогресиращ ход на развитие въпрос , от което няма окончателно излекуване, се дължат суми за обезщетение на имуществени вреди пожизнено .
Преди всичко,в изложението си по член 274 ал.3 т.1 от ГПК,касаторът следва да посочи правен въпрос , който е от от значение за изхода на конкретното дело. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело .
В случая изложението не съдържа въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение , а въпрос , който по процесуални съображения , свързани с предметните предели на спора , въззивният съд не е разрешавал, тъй като не е включен в предмета на делото . Касаторът счита , че е сезирал съда с искане да му се присъди пожизнено месечното обезщетение от 110 лева за имуществени вреди от ексцес на заболяването . Въззивният съд се е позовал на исковата молба и направеното по нея уточнение от самия ищец пред първа инстанция , че периодът на исковата претенция е до завеждане на исковата молба . Така е констатирано е , че обжалваното първоинстанционно решение е произнесено по спорния предмет изцяло . Наред с тази проверка е изтъкнато , че с въззивната жалба недопустимо се претендира произнасяне по иск , какъвто не е предявяван. В изложението решаващо произнесеният процесуален въпрос не се коментира , поддържа се единствено , че е неправилен отрицателният извод за това нуждае ли се ищецът пожизнено от суми за лекарства, във връзка със заболяването. Решаващ извод на въззивния съд в този смисъл няма .
От съдържанието на решението и решаващите мотиви на съда , не следва и направения от защитата извод- за произнесена и отхвърлена искова претенция за времето след 29.07.2010г. В действителност , искът е отхвърлен до пълния предявен размер , за периода от 01.04.2004г до 23.04.2007г, като погасен по давност.В тази връзка изложението , а също и касационната жалба , не съдържат оплаквания или коментар. Съдържателни съображения във връзка с основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също липсват.
Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване решение от 02.04.2012г по гр.дело № 11723/2011г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .