2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 15.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5528/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б., чрез прокурор от ВтАП , срещу решение №184 от 11.07.2014г по гр.дело № 177/2014г. на Великотърновски апелативен съд , с което е потвърдено решение №58 от 20.02.2014г на Русенски окръжен съд ,в частта по оспорвания от П. размер на присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 , т.3 ЗОДОВ , определен на 10 000 лв. в следствие обвинение спрямо ищеца Д. Н. М. в извършване на престъпление по чл. 282 ал.2 във вр.ал.1НК , по което което същият е оправдан с влязла в сила присъда. Наказателното преследване е продължило три години , а обвиненията са били разгласени в пресата .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на П. като противоречиво решаван от съдилищата се посочва въпросът за начина , по който се определя обществения критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД . Различното тълкуване и прилагане на разпоредбата води до различно решаване на еднородни случаи , илюстрирани с прилагането на съдебни решения, постановени от първоинстанционни и въззивни съдилища , както и решения на ВКС. Приложени са реш. № 530 от 2010 по гр.д №279/2010г на САС , реш.№673 от 2010г по гр.д №155/2010 на САС , реш.№1158 от 2011г по гр.д №451/2011г на САС , реш. №397 от 2010г по гр.д 121/2010г на САС, реш.№751 от 2010г по гр.д №434/2010г на САС, реш.№798 от 2010г по гр.д №392/2010г на САС , по които за значително по- тежки случаи ,съобразявани по конкретните дела , т.е при по- голяма продължителност на наказателното преследване, по- тежки наложени мерки за неотклонение , вкл. задържане под стража за различен период , при приети от съда за доказани по-интензивни страдания и влошено здравословно състояние включително , са присъждани обезщетения в същия или близък до обжалвания размер от 10 000лева . По този признак са изтъкнати решения на първоинстанционни съдилища , както и реш.№519 от 2009г по гр.д №773/2008г на ВКС ,по което за обвинение в квалифицирана измама и 9-годишно наказателно производство, са били присъдени 6000 лева ; реш.№130 от 2011г по гр.д №951/2010 ІІІ г.о , по което за същия срок водено наказателно производство и отчетено значително злепоставяне на ищеца , съчетано с психическо разстройство, дължимото обезщетение е определено на 10 000 лева ; реш.№78 от 2009г по гр.д № 5379/2007 на ВКС, по което при 70 дни задържане под стража и 5 години водено наказателно производство, присъденото обезщетение е 10 500 лева .
На следващо място в изложението се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуални въпроси при определяне на неимуществените вреди ,за прилагане принципа на справедливост. Изтъква се , че въззивното решение е в противоречие с ППВС №4/ 23.12.1968г , т.3 и т.11 от ТР по т.д №3/2004г на ОСГК заради необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства с оглед точното прилагане на принципа, при определяне на обезщетението по размер ,липсата на мотиви за причинно- следствена връзка (т.19 от ТР №1/2001г ОСГК).Според прокуратурата част от вредите не са пряка и непсредствена последица .
Отговор не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 или т. 2 от ГПК ,по въпрос ,свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД в материалноправен или процесуален аспект Не е формулиран и въпрос , който да е конкретен и свързан със решаващите съображения на съда по делото , с оглед установеното в процеса , въпрос привързан към съдържанието на обжалваното съдебно решение и конкретно приетото от съда .Липсва и конкретен довод за игнорирано от въззивния съд задължително указание, за да се изтъква противоречие с ППВС №4/23.12.1968г ,или ТР №3/2005г на ОСГК при определено обезщетение по справедливост. Въззивният съд е възприел съображенията на първоинстанционния съд по чл. 272 ГПК като свои мотиви , а предвид оплаквания на жалбоподателя е добавил и свои, включително по въпроса за причинната връзка (стр 5,6 от решението) Както е изтъкнато в решаващите мотиви на съда , наказателното преследване е продължило близо три години , касае се за трайно нарушена репутация на обществено известна личност . Обсъдено е какви отговорни длъжности е заемал ищеца преди повдигане на обвинението , в тази връзка е бил обоснован извод за значително засегната неимуществена сфера. Претърпени са вреди от разгласяване на обвинението , от публикации в местни вестници. Областният управител е разпоредил да не се възлагат проекти на ищеца,т.е засегната е била и сферата на професионалната му изява.Преценен е злепоставящият характер на конкретното обвинение и на провежданите спрямо ищеца процесуално-следствени действия , също така обстойно съдилищата са изследвали отражението им върху психиката , здравословното състояние и обществената репутация на ищеца, обсъждайки в тази връзка гласни доказателства. Отчетено е, че вреди същият е търпял и от друго повдигнато обвинение , по което е оправдан и е вече бил обезщетен за тях. Така по кръга въпроси ,свързани с прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД , е спазено указаното в ППВС №4/23.12.1968г и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ( реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ) , на които обжалваното решение не противоречи . Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател ,именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт ,тя е намерила място в мотивите на обжалваното решение ,обективирана е по изискуемия начин ,а общо поставеният въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД се услови на нейната липса. Поради това е без връзка с решаващите съображения на съда.
И при основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК въпросът в изложението следва да се формулира като изрично и конкретно привързан към преценката на съда в обжалваното решение, дадена по правен въпрос . Върховен касационен съд не приема довода за това основание при допускане до касационно обжалване , доколкото се изтъква съпоставяне при крайния размер на обезщетението ,като паричен еквивалент за морални вреди , за явно различни случаи. Както личната неприкосновеност и свобода , която се засяга при задържане под стража , така и доброто име и обществена репутация, накърнени от незаконното обвинение в извършване на престъпление , са защитени от Конституцията ценности и права, чието засягане е вредоносно и подлежи на обезщетяване. Неприемлив е доводът на прокуратурата , че за вреди от втората категория не може да се присъждат обезщетения, каквито се приемат за справедливи при обезщетяване на вреди от първата. Нито едно от приложените решения не подкрепя подобна теза и не съдържа правно разрешение в тази насока. Поначало индивидуалното определяне на вредата и обезщетението за нея по други съдебни актове , в които на основание чл. 52 от ЗЗД са определи различни по размер обезщетения , не аргументира противоречие по правен въпрос. Когато случаите не са напълно сходни, различните по размер обезщетения не са довод за основание по 280 ал.1 т.2 от ГПК , щом не се касае за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Разяснение кога има противоречие между решения , ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ , се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.она ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Тук обаче липсва тъждество или сходство на решаващо обсъжданите по настоящето дело обстоятелства от значение за прилагането на чл. 52 ЗЗД и тези , изтъкнати в приложените решения на апелативни съдилища и ВКС . В решение №530 по гр.д.279/2010г на САС са обезщетявани вреди от задържане , претърпени за период м.VІІ- м.Х 1994г, във връзка с обвинение , снето едва през 2006г ,но не е преценяван обществено дискредитиращ характер на обвиненията . По решение №637 от 2010г на САС е имало разгласено в пресата (местен ежедневник) обвинение в документно престъпление , при образувани през 1999г и 2000г две наказателни производства срещу ищцата , но не тя е била обществено компроментираният обвиняем , при това присъденото й обезщетение е било по-високо от понастощем обжалваното, а няма и данни размерът му да е преценяван по реда на касационния контрол . По реш.№519 от 2009г по гр.д №773/2008г І г.о на ВКС ищецът е бил привлечен като обвиняем на 12.10.1994г, мярка за неотклонение задържане под стража е търпял до 30.05.1995г а до влизането в сила на оправдателната присъда ( едва през 2003г) не са били ангажирани никакви доказателства за конкретни вреди през периода,свързани именно с обвинението , което е изрично изтъкнато от решаващия съд при определяне на обезщетение от 6 000 лева , по размер. В реш.№130 от 2011г по гр.д №951/2010 ІІІ г.о наказателното преследване е започнало през 1997г , продължило е 10 години до влизане в сила на оправдателната присъда , отчетено е злепоставяне на името на ищеца , но не при обстоятелства , идентични или сходни с преценяваните по настоящето решение. По доводите на прокуратурата за съпоставяне на реш.№78 от 2009г по гр.д № 5379/2007 на ВКС с обжалваното ,отново следва да се изтъкне ,че липсва еднаквост или сходство при вредите,които са обезщетявани.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №184 от 11.07.2014г по гр.дело №177/2014г. на Великотърновски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .