2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
София, 05.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2857/2015г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Г. срещу решение №273 19.02.2015г по в гр.д 1/2015г на Варненски окръжен съд ,с което е потвърдено решение от 17.10.2014г по гр.д 5201/2014г на Варненски районен съд, постановено по трудов спор. Отхвърлени са исковете на касатора с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 , 2 ,3 КТ за отмяна на уволнението му поради съкращение на щата, тъй като подборът не е бил законосъобразен
В приложеното към жалбата изложение се изтъква основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , при формулиран въпрос, след като не може да се направи преценка за нивото на изпълнение на работата при подбора по чл.329 ал.1 КТ, а този критерии е задължителен ,може ли да се приеме ,че предвиденият в закона контрол за законосъобразност е осъществен правилно от съда. .Въпросът се основава на довода ,че при конкретно извършения подбор, обективиран в протокол на комисия, е липсвало оценяване по предварително зададения от работодателя критерии в т.3.1,а именно „ниво на изпълнението на работата”и при двамата участници в подбора Това е мотивирано от комисията и от работодателя в трудовия спор с факта ,че по тази точка от критериите се вземат предвид оценките от извършвано при работодателя годишно оценяване , а единият от участниците (ищецът) не е отработил необходимите за това пълни шест месеца, поради това не е бил оценяван за предходната 2013г .За да третира двамата участници обективно , комисията решила да не ги оценява на база годишните комплексни оценки по т.3.1, а само по т.3.2 от критериите , т.е да вземе предвид само оценките ,дадени от преките им ръководители за степента на изпълнение на служебните задължения .
На следващо място е поставен въпрос ,с който е преформулирано оплакване, че оценката за квалификация , професионален опит , ниво изпълнение на работата са субективни и нагласени така ,че ищецът да събере по- малко точки. Въпросът е правилно ли е извършена преценката кой е по- квалифициран и по- подходящ ,след като при равна степен образование , по-ниско оцененият има по-дълъг стаж по специалността и освен квалификация на шофьор със специалност , има и такава на монтьор ДВГ. Изтъква се още ,че при оспорена с исковата молба законосъобразност на подбора , протоколът на комисията не е годно доказателствено средство , а съдът не е указвал на ответния работодател за доказателствената му тежест,на практика го е освободил от нея. Не е формулиран правен въпрос ,свързан с тази теза на касатора . Наведено е основание по чл. чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,като съдебна практика на ВКС са изтъкнати ТР №3/2011 по т.д № 3/2011 ОСГК ,реш. №136/2012 по гр.д №1151/2011 ІІІ г.о и реш. № 106 от 2012г по гр.д №1787/2010г ІV г.о .
Ответникът по жалбата е заявил писмен отговор.Няма противоречие с указанията по ТР №3/2011 по т.д № 3/2011 ОСГК.Преценката е извършена по законовите критерии ,според особеностите на всеки отделен случай и конкретно ,както е указано и практиката на ВКС . Претендира юрисконсултско възнаграждение
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Първият от поставените въпроси се услови на изводи на касатора и тезата му , че въззивният съд е освободил работодателя от задължението при извършването на подбор да преценява кой от участниците работи по- добре, т.е да следи за прилагането на задължителен според чл.329 ал.1 КТ и практиката на ВКС критерии .Критериите са били одобрени от работодателя по нарочен протокол ,формулирани в три точки със съответни подточки,като по критерия „ниво на изпълнение на работата” съгласно т.3.1 е следвало да се съобразят налични годишни оценки, а съгл.т. 3.2 да се изготви и даде оценка от прекия ръководител. Според касатора,щом съдът е приел за законосъобразен подходът на назначената нарочна комисия по подбора при оценяването да се изключи една от подточките в раздела „ниво на изпълнение на работата” ( т.3.1 –оценка на изпълнението ) ,конкретно свързана с този законов критерии ,същият не е приложен изобщо .
Тезата на касатора, че при конкретните обстоятелства задължителен при подбора критерии за преценка е бил игнориран не кореспондира с обстоятелствата по делото. Изискването на закона при подбор да са прецени кой работи по добре е спазено,щом в тази именно връзка е съобразявана оценката на преките ръководители. При въведена в предприятието система за годишно комплексно оценяване на работниците и служителите, при подбора работодателят няма задължение да основе оценката по критерия ниво изпълнение на работата единствено и само в рамките на тези данни, ако се установи ,че същите не дават необходимата информация за обективно съпоставяне ,както в случая : единият от двамата участници в подбора не е бил подлаган да годишна атестационна оценка за предходната година ,тъй като не е отработил реално необходимото за тази процедура време. Цитираната от касатора съдебна практика в ТР №3/2011 по т.д № 3/2011 ОСГК ,реш. №136/2012 по гр.д №1151/2011 ІІІ г.о и реш. № 106 от 2012г по гр.д №1787/2010г ІV г.о не обективира разрешение, нито указание , че за да е налична , обективна и отговаряща на критерия на закона ,преценката кой работи по- добре следва да се базира само на данните от процедури за годишно оценяване , дори ако за конкретните участници в подбора това да е възможно само по различно време ( за онзи , който не е оценяван през последната година ,да се вземат предвид комплексни оценявания за по- ранни периоди). Като е приел ,че така мотивираното и изтъквано от ищеца закононарушение на критериите за подбор не е налице, въззивният сад не е дал разрешение на правен въпрос в противоречие с установената практика на ВКС .
По формулирания от касатора въпрос правилно ли е извършена преценката кой е по- квалифициран и по- подходящ ,след като при равна степен образование , по-ниско оцененият има по-дълъг стаж по специалността и освен квалификация на шофьор със специалност , има и такава на монтьор ДВГ , се преформулират оплаквания във връзка с фактически изводи на съда .С оглед естеството на работата и свързаните с това трудови задължения се преценява и нивото на необходимата за всеки отделен случай квалификация,която е от значение за подбора .В случая и двамата участници са изпълнявали една и съща работа , като шофьори. По критериия квалификация работодателят е оценил по- високо притежаваното от единия участник средно специално образование и допълнителната му квалификация : при изисквана категория за шофьор „С”,последният е имал по-висока категория”Д”, а също и това , че макар да не се изисква за съпоставяните длъжности , професионалният опит на предпочетения работник е по- голям . Възприемането на този подход по отношение на законовия критерии от въззивния съд е съответно на установената практика по прилагането на чл. 329 ал. 1 КТ и обжалваното решение не е в противоречие с нея ,съответно не е налице основанието по чл. 280 ал.1 КТ .
Други въпроси не са формулирани в изложението .За пълнота следва да се изтъкне , че защитата на касатора неотносимо се позовава на процесуални нарушениея на съда във връзка с указания , които другата страна е следвало да получи при доклада по делото и няма основания да счита ,че обжалваното решение се основава на негодни доказателства ,ангажирани от работодателя. Протоколът на комисията за извършването на подбор с дадени оценки на участниците не е недопустим като доказателство в трудовия спор , друг е въпроса за доказателствената му стойност по отношение на определени релевантни за изхода на спора обстоятелства ,съответно каква доказателствена задача има работодателя при оспорването на същия , които въпроси са разяснени с приемането на ТР №3/2011 по т.д № 3/2011 ОСГК. В случая ищецът не е твърдял ,че работи по- добре от предпочетения участник в подбора,основал е оспорването на други обстоятелства , които съдът съответно е обсъдил от фактическа страна .Въпросът как се доказва законосъобразен подбор, в правния си аспект, е намерил разрешение в ТР №3/2011г ОСГК ,с което практиката е уеднаквена по отношение на предмета на доказване, доказателствената тежест и доказателствените средства.Не става ясно кое решаващо съображение на въззивния съд касаторът възприема като разрешение на правен въпрос, дадено в противоречие с практиката на ВКС.Позоваването на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е необосновано
Следва да се присъдят разноски за юрисконсултско представителство за ответника по жалбата в размер на 300 лева ,
Воден от горното Върховен касационен съд ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №273 19.02.2015г по в гр.д 1/2015г на Варненски окръжен съд
Осъжда Г. С. Г. да заплати на Областен управител-Обаст Варна , сумата 300 лв. на основание чл 78 ал.3 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .