О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 08.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1291/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. С. В. от [населено място] срещу решение от 01.08.2014г по гр.дело № 6516/2013г. на Софийски градски съд . Касаторът е осъден да заплати по иск с правно основание чл. 146 ал.2 ЗМВР(отм) разходи за обучението си в А. на МВР, включващи за определен период и разходи за издръжка и униформено облекло.
При посочено в изложение основание по чл. 280 ал.1, т.1 ГПК се поддържа противоречие с установената практика на ВКС по въпросите : допустимо ли е изменение на иска чрез въвеждане на незаявен с исковата молба и първото по делото заседание правопораждащ факт , едва с въззивната жалба , при промяна фактическото основание на иска ; налице ли е ретроактивно действие чл. 146 ал.2 ЗМВР в редакцията, приета с ДВ бр.17 от 2003г ; има ли доказателствена сила частният свидетелстващ документ ,издаден от представилата го по делото страна и удостоверяващ изгодни на нея ( издателя) факти .
Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпросите чия е процесуалната легитимация да се заведе иск по чл. 146 ал.2 ЗМВР (отм) за връщане разходите за обучение , издръжка и униформено облекло на курсант , дали на А. на МВР, или на МВР , както и по въпроса дали направеното от ответника оспорване на заявените от ищеца фактически основания на иска във формулировката „голо оспорване” и заявено от ответника възражение , че фактите на нестанали ,неосъществили се , не съществуват , не е достатъчно съдът да приеме че оспорването е редовно и успешно направено в пълнота и не е нужно ответникът да изброява всеки един факт , който оспорва .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпрос допустимо ли е изменение на иска чрез въвеждане на незаявен с исковата молба и първото по делото заседание правопораждащ факт , едва с въззивната жалба , при промяна на фактическото основание на иска , се поставя неотносимо , тъй като въпросът се услови на собствени тълкувания на касатора кои са били правопораждащите факти , на които ищецът е основал иска си , а не на обстоятелственото съдържание на исковата молба ,процесуалните действия на ищеца или съда , свързани и довели до изменение на иска , или въвеждане на ново основание по него , в този процес .
По въпроса чия е процесуалната легитимация да се заведе иск по чл. 146 ал.2 ЗМВР (отм) за разходите за обучение , издръжка и униформено облекло на курсант , завършил А. на МВР и значението на сключения договор в тази връзка , е даден отговор с решение №95 от 2013г по гр.д № 1387/2012г ІІІп г.о и реш. № 149 от 2014г по гр.д № 3939/2013 ІV г.о , като обжалваното решение е съобразено с тази практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице
Въпросът налице ли е ретроактивно действие чл. 146 ал.2 ЗМВР в редакцията , приета с ДВ бр.17 от 2003г има отрицателен отговор в установената практика , каквато теза поддържа и защитата на касатора , но с формулирания въпрос превратно се възприема даденият от въззивния съд отговор , както и решаващите съображения на съда. При положение , че в сключения преди изменението на закона договор страните изрично са включили клауза, според която измененията в нормативната уредба водят до промяна в съответните клаузи на договора, въззивният съд се е позовал на договора като уреждащи отношенията между страните във връзка с претендираното по иска задължение , а действието на чл. 146 ал.2 ЗМВР( изм. ДВ бр.17 от 2003г) е съобразено занапред .По този начин, следвайки указанието на ВКС по реш. № 390 от 2013г по гр.д № 1871/2013г ІV. г.о за коя е правилната практика по въпроса какви разходи включва задължението на курсанта по чл. 146 ал.2 ЗМВР(отм) и от кой момент , с оглед последвалите изменения на тази норма , въззивното решение не е в противоречие с установената практика на ВКС. По този въпрос , Върхове касационен съд ,ІІІ г.о не приема съображението на защитата за наличие на противоречие поради присъдения конкретен размер от 5 546 лв., немотивирано оспорван , при положение че същият е мотивиран от въззивния съд съобразно указано в реш. № 390 от 2013г по гр.д № 1871/2013г ІVг.она ВКС : на възстановяване подлежат пропорционално на времето на неизпълнение разходите за обучение ,направени за целия период и разходите за издръжка и униформено облекло, направени след 24.02.2003г до края на обучението,т.е за времето след влизане в сила изменението на нормата .
Общо , без връзка с обстоятелствата по делото е поставеният процесуалноправен въпрос за необходимото съдържание на оспорването относно фактите , заявени от ищеца , с което оспорване ответникът по иска се защитава. Изтъкнатата от въззивния съд необходимост от връзка между оспорване и факт , ако фактът е от значение за решаване на делото по смисъла на ч. 153 ГПК и подлежи на доказване , съответно дадените примери в мотивите на съда за това в какво би следвало да се изрази конкретността при самото оспорване от страна на ответника спрямо претендираното с иска задължение , предвид правораждащите го факти и предвид спецификата на спорното правоотношение , са в съответствие с ясно и безпротиворечиво установена практика по прилагането на основните институти на ГПК, регламентирани в раздел І, гл.ХІV „Общи правила”. Липсва и обосновка , която да привързва въпроса към основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване .
Следващият въпрос, има ли доказателствена сила частният свидетелстващ документ, издаден от представила го по делото страна , удостоверяващ изгодни за издателя факти , също се повдига неотносимо . Предвид уговореното между страните при условията на чл. 146 ЗМВР (отм) ,че за неуредените условия по договора се прилагат разпоредбите на нормативните актове, регулиращи правоотношението им и при положение ,че по задължението за възстановяване разходите за обучение има нормативен регламент относно размера им , документирането му в конкретен размер от счетоводството на ищеца , или с вътрешни актове на министерството , издадени на основание нормативната уредба , не поставя курсанта в положение на трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК във връзка с тези документи при оспорването им , нито препятства възможността за съда да прецени доказателственото им,свидетелстващо значение за регулиране на отношенията в хода на обучението, при условията на договора, по силата на който ответникът е бил курсант в А. на МВР . Никое от цитираните в изложението съдебни решения от практиката на ВКС не съдържа обратното разрешение по прилагане доказателственото правило на чл. 180 ГПК при горните обстоятелства . Формулиран е въпрос за доказателственото значение на частния свидетелстващ документ , но не се прави разлика между частен документ и издадени по нормативно предписание заповеди,или счетоводни записвания и не се обосновава тезата ,че издателят на документите, преценявани по делото, е засвидетелствал изгодни за издателя си факти, за които случаи е даденото разрешение в цитираната практика на ВКС.Ето защо Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема посоченото основание на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК да е обосновано изтъкнато по процесуалноправни въпроси, във връзка с прилагане на доказателствените правила от съда при наличие на спор . Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 01.08.2014г по гр.дело № 6516/2013г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .